Коронавирусите са познати на медицината от над 50 години. Наречени са така заради сферичната си обвивка с израстъци като корона. Нов щам такъв вирус тръгна в края на 2019 г. от град Ухан в Китай и причини пандемия. Тя бе донякъде бе предречена от СЗО още през 2016 г.

С какво тя е по-различна? Не е ли като грипа, от който всяка година също се заразяват много хора и има смъртни случаи?

Не е. Смъртността при грип е 0,1%, докато при COVID вече е 1% - 10 пъти по-голяма. При грип до 2% от заразените трябва да бъдат лекувани в болница. А при COVID 20%. От това е и големият натиск върху здравната система - не й стигат леглата, оборудването и медиците. Затова се говори да се „изравни кривата“ (в графиката на заразените). Тоест, максимално да се забави заразяването с цел болниците да печелят времеза да поемат всички болни.

Заразността се измерва с индекса R0. Той показва колко души би заразил 1 болен. При грипа той е 1,3 (1 заразява средно 1,3 други), а при COVID е двоен – 2,5-2,8. За грипа има лечение и ваксина, за COVID няма. Грипът отшумява, щом се затопли, а за тази иинфекция няма гаранции. 

Грипните епидемии ежегодно се „рестартират“ от много огнища във всяка държава. Сега е стартирала чисто нова зараза от 1 точка (Ухан).

Който смята заболелите и жертвите на коронавируса за пренебрежимо малко спрямо статистиките за грипа, да си припомни, че това е резултат от безпрецедентни мерки по цял свят. Иначе щеше да е страшен мор! 

За грипа не се строят екстремно болници, нито се опъват палаткови клиники, нито са преустройвани хотели в карантинни центрове. Апаратура в болниците има за всички, лекари също и не им се налага да избират кого да оставят да умре. А и труповете от грипа не се извозват с камиони. 

Заразяването става по въздушно-капков път, но и по контактно-битов. Първият начин е чрез невидими капчици, изхвърляни от устата и носа при издишване, говорене, кихане, кашляне и попаднали по лицето на другия.

При контактно-битовия път заразяването става с пипане на заразена повърхност и докосване със същата ръка на собствената лигавица на лицето. Според изследване вирусните частици (вириони) издържат от няколко часа във въздуха до няколко дни по твърди повърхности.

Важна особеност e и дългият инкубационен период на болестта - 14-21 дни. През това време заразеният е най-опасен за другите. А отгоре на всичко при 81% от заразените болестта минава леко, даже неусетно и те не търсят лекар, но заразяват.

Какви са официалните препоръки за защита?

Висока хигиена, дезинфекциране на дома, често миене на ръцете със сапун за 20 секунди или с дезинфектант. Тази мярка пресича втория начин на предаване. Срещу първия начин е нужна дистанция от други хора (наричана малко неточно социална, а тя е само пространствена): да се стои вкъщи, да не се ходи на гости, да няма струпвания навън, да се спазват 2 м разстояние от минувачи, да не се пътува, ако не е спешно. 

Но има мярка, която пресича в зародиш и двата пътя на заразяване. И това е преграждането/покриването на лицето, за да се уловят капчиците.

Защо тогава се говори да не носим маски?

България създаде кризисен щаб още преди да регистрира първия заразен. Тази ранна реакция е пример за много страни. Мерките у нас са препоръчваните от СЗО. Една от тях е маски да не се носят от здрави хора. Изключение е само за тези, които се грижат за болен. При световен дефицит на маски тази препоръка е логична, за да стигнат маските за медицинския персонал и за болните. За тях те са на живот и смърт. 

СЗО посочва също, че маската дава измамно усещане за безопасност. Тя не защитава достатъчно, ако не се съчетава най-вече с миенето на ръцете. Маската наистина не защитава този, който я носи. Тя предпазва околните от него. За да сме в истински защитена от коронавирус среда, трябва ВСИЧКИ да покриваме носа и устата си, когато сме сред хора – с маска, с шал или друго.

За съжаление много хора в България така и не слагат маски. Хем защото нямаме традиция да се носят, хем защото ни уверяват, че няма и нужда, щом си здрав. Но може ли да си сигурен, че си здрав? А ако си в инкубационен период или си от онези 81% неусетно болни? Според проучване в Китай тъкмо такива хора са заразили цели 79% от болните. А и България не прилага масово тестване за коронавирус дори в доказани огнища. 

Заради всичко това всеки би трябвало да смята себе си за потенциален носител на вируса и ВИНАГИ да покрива лице преди контакт с други хора.

Вършат ли работа маските?

Неслучайно първата работа на държавите бе да забранят износа на предпазни средства и да започнат по възможност производството им. И за СЗО това е било първото нещо - да купи и прати над 850 000 маски до 75 държави. Но най-безспорното доказателство за важността на маските е на Изток – там, откъдето пандемията тръгна и опасността е непосредствена.

Хората там имат навик, култура да носят маски по ред причини – срещу грипа, за да им пазят топло на лицето, от болни, против замърсен въздух, дори като моден аксесоар. Пандемията превръща този полезен навик в норма. В Китай маските са задължителни навън, а вкъщи са пожелателни. Япония задължи производителите да продават маските на правителството и то да ги доставя на населението. Южна Корея и Хонконг също съветват гражданите си да слагат маска навън, а във Виетнам тя е задължителна. Сингапур раздава маски на всяко домакинство. В Тайланд заради световния дефицит държавата произведе 50 милиона текстилни маски. В Тайван военните произвеждат маски  достигайки 10 милиона броя на ден.

Поради големия си размер от поне 5 микрона капчиците от дъха и кашлицата са тежки и падат на земята, но все пак изминават цели 6-9 м. Най-опасна е зоната от 1-2 метра, оттам и препоръката за дистанция. 

Здравният персонал обикновено използва сини хирургически маски (наричани още медицински, еднократни или обикновени), както и по-скъпите и пречистващи маски с респиратор като N95. Според изследване разликата в тяхната способност да предпазват от грип е едва 1%. Тоест, те са почти еднакво ефективни и срещу коронавируса, тъй като вирусите на грипа имат подобни размери (80–120 nm спрямо 50–200 nm).

Според тестове и платнените маски вършат работа - спират капчици с размер над 1 микрон и това е достатъчно. В краен случай дори подръчни аксесоари като шал, бъф, кърпа, бандана са от полза.

Ако все още имате съмнения в ползата от преграда пред носа и устата, направете следния експеримент. Поставете длан на няколко сантиметра пред устата и говорете. Ще усетите топлината на дъха си и излизащата струя въздух, особено когато изричате експлозивни съгласни като Б и П, или се прокашляте. Това е изходящият дихателен поток с капчици. След това сложете маска и повторете теста – няма да усетите нещо. 

Последният път, когато в България е обявено извънредно положение, е бил през Втората световна война. Време, в което хората са се разделяли кой с крак, кой с ръка, кой с живота си. Днес се изисква да се разделим само с комфорта си и да слагаме маска на излизане.

Статията е от фейсбук, предоставена от автора й. Тук излиза със съкращения.