Хората на 65 г. няма да се кротнат, те имат да правят още революции

Като тлъста разпоредителка в киносалон проблемът с пенсиите у нас пак запречи екрана. Така е, защото тази година е премиерна за "младите старци", както в Япония наричат хората на възраст от 65 до 75 г. За последен път в своя живот те емват обществото с рогата си и пак ще го изтърбушат с хастара навън. Това е поколението от гребена на т.нар. бейби бум - периода на най-висока раждаемост в света след Втората световна война (1955-1960). Точно сега - 65 г. по-късно, то навлиза в пенсионна възраст. И вярно на своя бунтарски дух няма никакво намерение да обува чехлите.

Прогнозите за масово пенсиониране на тези хора в периода 2020-2025 г. няма да се сбъднат. Те ще продължат да работят и ще бъдат социално ангажирани. И със сигурност за пореден път ще променят света, както вече са го правили на няколко пъти в различните етапи от живота си - като хипита, като меритократи, като компютърни гении и сега в най-новата си премяна като "млади старци".

Те са по-многобройни, по-здрави и по-богати от всички досегашни поколения на тази възраст. В развитите страни тази година те са общо 134 милиона - 11% от населението им, а през 2000 г. са били 99 милиона или 8%. (Под "развити страни"  тук се имат предвид държавите в Европа, сред които и България, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония.) 

Тези хора се раждат във време, когато се възпява опълчването на млади срещу стари. Боб Дилън пее "Те променят времената", хитът на групата "Ху" е "Моето поколение", а фронтменът на "Дорс" Джим Морисън не само се бунтува срещу по-възрастните, но и предрича свалянето им от сцената. Тези песни са вдъхновени от демографските данни. През 1965 г. Америка е младежка държава. Средната възраст на населението й е 28 г. с тенденция към подмладяване. Както пее Джим Морисън в знаменития хит "Пет към едно": "Те държат оръжията, но ние държим числата".

И Боб Дилън излезе прав - сега времената са други. Средната възраст в САЩ е 38 г., а при белите американци е даже 46 г. И по света е същото. Макар да има съвсем млади нации (в Нигер средната възраст е 15 г.), като цяло народите застаряват. Човечеството е по-старо, отколкото бе Америка в средата на 60-те г. на ХХ век. През 2020 г. средната възраст в света за пръв път надхвърли 30 г.

Два са факторите за тази промяна. Първият и по-важен е демографски - раждаемостта в света спада, а животът на хората се удължава. Поради това процентът на старците в населението се увеличава. Вторият фактор е азиатският бум в раждаемостта през 80-те г. Пряк резултат от него е, че през 2020 г. се изсипват наведнъж твърде много хора на възраст 30-35 г. Те никога в историята не са били толкова много. По данни на ООН преди 10 г. са били 506 млн., а сега са 606 милиона и повече от половината са китайци и индийци. Те работят неуморно и за никакви пари от началото на XXI в. На тях се дължи гигантският скок на азиатската индустрия. Сега обаче те улегнаха и грижата им е да имат с какво да платят образованието на децата си.

По цял свят намалява процентът на най-енергичната работна сила - хората на възраст 20-30 г. И бизнесът реагира подобаващо. Според изследване на двама американски икономисти - Дарън Аджеоглу и Паскал Рестрепо, страните със застаряващо население и работници като Япония и Германия много повече разчитат на промишлени роботи от по-млади нации като американската.

И политиката реагира подобаващо. Протестиращите - онези, които хвърлят камъни по полицаите и преобръщат коли, са предимно младежи и нямат деца. Да, уличните протести могат да свалят правителства и в застаряващи страни като България, Украйна или Франция, но те са по-бурни в младите държави. Арабската пролет през 2011 г.  пукна заради огромния брой безработни младежи в Близкия изток и Северна Африка. Но този район също взе да застарява и някои страни в него излязоха от бунтовната възраст. В Иран средната възраст вече е 32 г., а в Тунис - 33 г. Тези хора пак биха изпълнили улиците, но първо трябва да ангажират някого да им гледа децата.

В развитите страни обаче тече обратен процес - политическата ситуация се дестабилизира. Въпреки че са много напористи особено по екологични въпроси, младите в тези страни са по-умерени от бащите си. Те са центристи, докато онези, с които съжителстват - мълчаливото поколение, бейби бумърите и поколението Х - са по-големи екстремисти, и то предимно десни. Именно старите, а не младите гласоподаватели, инсталираха Тръмп в Белия дом и издухаха британския конституционен ред, гласувайки за Брекзит през 2016 г.

Бунтът на сивокосите ще продължи и след 2020 г. При явен недостиг на млада работна сила в застаряващите страни тя трябва да дойде отнякъде, за да върви бизнесът и да има пари за пенсии. Очевидният избор е да се набави чрез допускане на имигранти. Младите старци обаче са така настървени срещу това, че неминуемо ще накажат всяко правителство, което го допусне. Както би изпял Джим Морисън: "Те държат оръжията, те държат и числата". 

И няма да ги изпуснат, нищо че с напредване на възрастта здравето неизбежно се влошава. Младите старци обаче опровергават и тази банална истина, тъй като са най-здравите от всички досегашни старци. Според СЗО от 2000 г. насам продължителността на живота в развитите страни се е увеличила с 4,1 години. И 3,7 г. от тях се прекарват в добро здраве. Това са всъщност добавените активни години към живота на младите старци.

Те са по-добре от всички свои връстници не само със здравето, но и с парите. Аджемоглу и Рестрепо доказват това по следния начин: Между 1989 и 2013 г. средният семеен доход в САЩ, ако глава на семейството е човек над 62 г., се е увеличил с 40% и е станал 210 000 долара годишно. При всички други семейства средният доход е спаднал.

През 2016 г. само една пета от хората на възраст 65-70 г. в развитите страни са продължавали да работят. Оттогава техният дял неизменно расте, а работата - доказано е - крепи човека в добро здраве по-дълго време. Германско проучване разкри, че  работещите пенсионери забавят с поне 1,5 г. типичния за третата възраст упадък на умствените способности.

Така че младите старци не са никакви старци. Те развалят представата за пенсионера като човек по чехли, който дундурка внуци. Те развалят и стереотипите на пазара на стоки и услуги, както и на финансовия пазар. Хората над 60-годишна възраст са най-бързо нарастващата група купувачи на самолетни билети. Без младите старци туризмът ще крее, защото те харчат много повече при пътувания в чужбина, отколкото по-младите семейни туристи с деца.

Те налитат и на университетите, тоест правят революция във висшето образование. В Харвард например т.нар. продължаващо обучение за хора на средна възраст и за пенсионери е с доста повече студенти, отколкото са младежите във факултетите на самия университет.

Неминуемо младите старци ще променят и пенсионното дело. Те няма да стоят мирни и да чакат НОИ да им раздаде фиксираните пенсии. Ще го превърнат в доставчик на финансови услуги, чийто клиенти управляват парите за своите пенсии.

На икономиката, на обществото, а и на самите млади старци всички тези революции ще им дойдат добре. Всеки шеф на фирма би ви казал, че с възрастта производителността на труда спада. Проучване в германската автомобилна индустрия и в застрахователния сектор обаче показва друго. Според него производителността на старите работници е, макар и с малко, по-висока от средната. А екипите с работници от различни поколения са най-производителните.

Обществото като цяло печели от динамичните млади старци. Неговите разходи за здравеопазване и за пенсии ще са по-ниски от прогнозните, тъй като младите старци ще работят по-дълго и ще имат нужда от по-малко медицински грижи.

Но за да се случи всичко това са нужни три големи промени, които няма да настъпят без натиск от самите млади старци. Най-важната е промяната на отношението към по-старите хора. Сега от 60 и кусур годишните се очаква да се оттеглят мирно и тихо, "давайки път на младите". Това очакване трябва да отпадне. Извън контекста на Ковид-19 във фирмите има дискриминация на по-старите работници и не им се предлагат обучения, гъвкаво работно време, почасова или надомна работа, както на младите работници и на младите майки. Под натиска на младите старци и това също трябва да се промени, защото покрай него ще се промени и самата представа на обществото за стареенето.

Втората важна промяна е в законите. Сега пенсионната възраст в развитите страни е доста под възрастта, в която човекът все още има желание за работа. А възрастта на излизането в пенсия, когато той реално напуска работното си място, е дори още по-ниска. В днешно време да се пенсионираш е като да се сурнеш по сипей, а би трябвало да е като минаване по мост.

Третата промяна е в разходите за здравеопазване и тя също трябва да бъде наложена от младите старци. Повечето болести на третата възраст се избягват с превенция и промени в начина на живот. В развитите страни обаче 97% от парите за здраве отиват за лечение на болестите и само 2-3% са за превенция. Нейният дял трябва да се повиши рязко, защото в започващата сега декада младите старци ще са здрави, читави и активни. Но през 2030 г. те ще са 75-годишни и ще навлязат в период на немощ, за който развитите страни изобщо няма да са готови.