Родените преди 1968 г. карат болестта по-леко

Някои хора се изплъзват по-лесно на грипа. Причината е първият грипен щам, срещнат в детството. Учени от Университета на Калифорния в Лос Анджелис и на Аризона са установили, че способността на хората да се преборят с грипа се определя не само от типовете на вируса му, които са прекарали през живота си, но и от реда, в който са били заразявани с тях. В статия в PLoS Pathogens те дават обяснение защо едни се справят много по-зле от други заразени с един и същи щам на грипния вирус. Това може да има значение за личните стратегии срещу всеки сезонен грип.

2 типа на грипния вирус от група А - H3N2 и “обикновеният” H1N1, причиняват сезонните огнища през последните няколко десетилетия. С анализ на еволюционните връзки между щамовете учените установяват, че H1N1 и H3N2 са от два различни клона в грипното родословно дърво.  Когато човек хване за пръв път грип, имунната му система изработва антитела, насочени към хемаглутинина в съответния вид патоген.

За да проследи как различните щамове засягат хората на различна възраст, екипът анализира здравни картони. H3N2 причинява по-голямата част от тежките случаи при стари хора и по-голямата част от смъртните случаи. H1N1 засяга младите и на средна възраст и носи по-малко смърт.

Онези, които като деца първо са хванали по-лекия щам H1N1, е по-малко вероятно да стигнат до болница, ако той ги зарази пак по-късно в живота, в сравнение с другите, които първо са преболедували H3N2. Те обаче се оказват с  по-силна защита срещу него през живота си.  Вторият тип не може да създаде толкова силен имунен отговор, колкото първия.

Учените се надяват откритията им да помогнат да се предсказва кои възрастови групи ще са по-засегнати при бъдещите грипни сезони. 

Екип от Аризонския университет вече бе установил, че за родените. преди 1968 г. е по-вероятно да са срещнали първо щамове H1N1 или H2N2. За тях е по-малко вероятно да боледуват или умрат от инфекции с вируси, които имат за първа буква H1, H2 и H5 и вируса H5N1. През 1968 г. избухва пандемията от Хонконгския грип. Тя слага начало на преход към грипове H3 и H7. И родените след 1968 г. по-вероятно са били изложени стартово на вирус H3N2.

Екипът изчислява спад на риска от тежка инфекция с до 75% според вида грип, с който човек се е срещнал най-напред.

Теорията за имунна памет на тялото е доказана в епидемиологията, на тази основа работят и ваксините, каза проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на центъра по заразни и паразитни болести. Наблюденията в последните години показват, че ваксините за един сезон не изчерпват ефекта си в него, а имат известно влияние върху генетично сходните вируси и в следващи периоди.

Ако пораснал българин реши да провери срещу кой вид грипни вируси има “застраховка” от “запознанството” в детството, ще се затрудни.  Генно изследване на грипни вируси у нас се прави от 10 г. по проект на Американската агенция за международно развитие. Има тенденция в цикличността на доминиращия тук грип. През около 5 г. в емидемията. преобладават вирусите тип В. За последен път те бяха на върха миналия грипен сезон, уточни проф. Кантарджиев. Тази зима разболяват свинският грип от линията “Канзас” и другарчето му от същата А група H3N2. Първо доминираше Н3, след това го измести “Канзас”.

Сегашната епидемия имаше 2 отличителни черти - започна с 15 дни по-късно от предишни сезони заради топлото време, за кратко през януари набра сила и стигна рекорд от над 500 болни на 10 000 в Кърджали. След което в цялата страна болните бързо намаляха заради грипните ваканции.

В последната седмица те са 3 пъти по-малко от предходната, каза проф. Кантарджиев. Но той настоя да продължава да се спазва грипният етикет: болните да си стоят вкъщи, да се избягват многолюдни места, ръцете да се мият често, да се проветрява редовно.