Болницата “Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново отново е водеща донорска база в България и през 2019 г. От общо 13 донорски ситуации 5 са реализирани там. По думите на координатора д-р Сибила Маринова причината е в организацията, изградена преди години в болницата.
“С много работа се постига този резултат, с учене и с мисъл. Направих си труда за анализ какво ни пречи, какво ни куца на национално ниво. Всъщност това, което ние сме направили тук, са нещата, които трябва да се направят в национален мащаб по отношение на организацията, за да тръгне системата.
Направили сме разяснение на това, което работим в цялата болница, сред всички колеги, за да знаят какво представлява мозъчната смърт, донорството и да могат да ни съдействат. В една донорска ситуация почти всички звена на болницата участват.
Направили сме организация при постъпването на един пациент с тежко мозъчно увреждане, той да бъде задължително консултиран от реаниматор”, допълва тя.
Д-р Маринова е категорична, че за да бъдат реализирани повече донорски ситуации, е важно координаторите, които работят в донорските бази, да преминават по-задълбочени обучения и не на последно място да приемат тази работа като своя кауза.
“Не всеки става за тази работа. Координаторът трябва да бъде човек, който е покрил ниво, взел е сертификат за това, има ценз. Това трябва да се промени”, смята анестезиоложката. Казва, че това е много тежък труд и не е срамно човек да получава за него някакво заплащане.
“Това са часове без сън, почивка - огромен труд е, но аз мисля, че прогреса изобщо го движи нематериалната мотивация”, подчертава още д-р Маринова.
12,5% от смъртността в интензивните отделения е вследствие на мозъчна смърт. Съпоставено с броя на реализираните донорски ситуации у нас всяка година, това на практика означава, че
мозъчната смърт
се пропуска
“Дали защото някой не е достатъчно компетентен да я разпознае, или защото не му се занимава, но се пропуска. Ако имаме по 3 случая на болница, 34 донорски бази, по 3 случая на година, това са над 100 случая на мозъчна смърт, 50% от тях да са откази, това са 50 донорски ситуации. Ние до момента имаме 13. Нали разбирате, че отказът не е причината да няма донори”, казва още д-р Сибила Маринова.
По думите ѝ през последните години бариерата е пречупена, хората са информирани, но причината за нереализирането на донорски ситуации се крие именно в липсата на организация.
Вече 3 г. д-р Сибила Маринова и д-р Ваня Лъчезарова сами водят информационна кампания сред ученици. Тази година в месеца на донорството отново влязоха в класните стаи на гимназистите от няколко великотърновски училища.
“Целта беше да ги провокираме
да пренесат
темата в
семейството,
защото решихме, че като им поднесем тази непозната и стряскаща тема, те, освен че ще я коментират помежду си, ще я занесат в семейството и ще я обсъждат. И бяхме прави. Много бързо това се случи. Кампанията се разрасна и излязохме извън област В. Търново.
Първата ни проява извън града беше с мотористите от Sofia Riders, най-голямата мотоорганизация в България, с подкрепа на ВМА. Три години по-късно се промени това, че хората вече знаят какво е мозъчна смърт и какво представлява донорството”, разказва д-р Маринова.
Лекарката казва, че националната програма има шанс да заработи и да подобри нещата около реализирането на донорски ситуации у нас.
“Искрено се надявам, че вървим към разрешаване на тези проблеми. Бъдещето е на принтирането на органи, но това в момента нас не ни вълнува. Тук има хора, за които днес е последен ден, те нямат това време да чакат принтиране на органи, на тях органът им трябва сега”, категорична е д-р Маринова.
Коментари