Мит е, че упойките са вредни, казва д-р Людмил Върляков, началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в болница “Софиямед”. Завършил е медицина в София през 1991 г. През 1997 г. придобива специалност по анестезиология и интензивно лечение. От 1992 до 2000 г. работи в Окръжна болница – София, от 2000 до 2013 г. - в “Св. Анна”. Член е на Европейската асоциация по анестезиология, Българското дружество по анестезиология, Българското дружество по ентерално и парентерално хранене.
- Д-р Върляков, за рожден ден на обезболяването се смята 16 октомври 1846 г., когато Уилям Мортън демонстрира етерна анестезия в Масачузетс. Днес на тази дата се отбелязва Световният ден на анестезиологията. Как се е променила тя в рамките на вашия опит?
- Ще дам примери от практиката, иначе не може да се оценят гигантските крачки, с които се усъвършенства анестезиологията само за 30-ина години. През 90-те, когато навлизах в специалността в голяма столична болница, само в 1 от 6-те операционни се използваше монитор за електрокардиографско проследяване на пациента. В останалите зали се работеше с апарат за кръвно от старите модели със слушалка. Сестрата си държеше ръката на пулса, а докторът мереше с маншета артериалното налягане. Венозни анестезии се водеха, без да се слагат абокати. Отделно използваните тогава медикаменти вече почти не се прилагат.
Сега операционните с многото монитори за жизнените показатели са като космически център. Анестезиологът следи непрекъснато десетки показатели. Но дори и в малки болници вече няма операционни без монитори за задължителните параметри – хемодинамика, телесна температура, дишане, насищане на хемоглобина с кислород. Работим и с много по-добри анестетици, от които пациентите се събуждат бързо и с минимум странични ефекти. Осигурили сме оптимални условия операторът да работи спокойно. Модерната хирургия е резултат и на напредъка в анестезиологията. Например почти всички коремни операции в нашата болница вече се извършват по лапароскопски метод – без разрез, неотворени, добили популярност с малко неточното име безкръвни. За външен човек те дори не са операции, но вътре в коремната кухина протича истинска хирургия. Само че е много по-щадяща, с по-малко травми на тъканите и ограничени рискове.
- Какво прави специална анестезията при тях?
- Анестезиологът контролира още един показател – нивото на въглеродния двуокис. Газът се доставя в корема в началото на интервенцията и през цялото време трябва да се следи в какви количества се поема (резорбира) от тъканите. Целта е да гарантира оптимално излъчване на въглеродния двуокис от организма.
В медицината развитието на една област “дърпа” напред и останалите. Друг пример е усъвършенстването на мускулните релаксанти – медикаменти, които отпускат мускулатурата. Те са задължителни при операции в кухините на тялото - гръдна, коремна, черепна. Трябва да са мощни, за да няма съпротивление на мускулната тъкан при работата на хирурга, но и да гарантират мускулен комфорт на пациента при събуждането. В миналото баланс беше трудно постижим – оперираните се чувстваха отпаднали, беше им трудно дори да дишат в началото. Сега се събуждат още на операционната маса и след минути са в състояние да се движат.
- Пълната упойка ще стане ли скоро универсално средство за изключване на мозъка при всяка лекарска или зъболекарска намеса. Тази тенденция вече се забелязва, особено при деца?
- Пълните упойки а ние наричаме обща анестезия. Не е оправдано да са елемент на всяка интервенция. Трябва да се преценява индивидуално и с оглед на благоприятно съотношение на ползата и риска, особено при лечението на зъби. Родителите искат да спестят на детето си дискомфорта, а това дава възможност и повече манипулации да се извършат наведнъж. Дори да е само за седация – детето да е унесено, но със запазени рефлекси и контактно, трябва да участва анестезиолог, квалифициран за работа с деца. Както и кабинетът да разполага с апаратура и медикаменти за животоспасяващи дейности при усложнения. Например малигнена хипертермия – критична реакция на организма, която без спешна терапия е 100% смъртоносна.
Днес инвазивните изследвания - гастроскопии, колоноскопии, цистоскопии, бронхоскопии, както и образни изследвания на деца - се правят с упойка за по-дълбока седация. Прилича на заспиване и е безопасна, затова е рутинна практика в “Софиямед”.
- Каква е честотата на инцидентите?
- Направили сме хиляди такива упойки, около 300 на месец. Няма нито един критичен случай за 7-те години от откриването на болницата.
- Какъв избор препоръчвате на пациентите – местна или пълна упойка?
- Местната упойка ние наричаме регионална, а те не са едно и също нещо. Местната се прилага пряко на мястото на разреза и се извършва от хирурга. Анестезиолог не участва, той обаче прилага регионалната. При нея анестетик се прилага около нервните влакна, за да се блокира сигналът за болка от определен регион на тялото. Използва се най-често при операции в ортопедията и травматологията.
Темата регионална или обща анестезия е обект на постоянни дискусии. В крайна сметка зависи много от случая – ако пациентът е млад и в добро здраве, няма резерви да му се приложи обща анестезия. При възрастни хора с придружаващи заболявания е по-добре да се обмисли първо регионалната, която е по-щадяща - не се нарушава съзнанието, няма въздействие върху дишането и хемодинамиката. В късната възраст особено при атеросклероза, диабет, деменция и други хронични болести щадящите упойки са предимство.
Това е принципът, който следваме в нашата болница при травми на крайниците и други състояния, при които регионалната упойка е достатъчно надеждна. Избягва се рискът от следоперационни делирозни състояния, които влошават състоянието. Но и млади и като цяло здрави хора предпочитат регионално обезболяване.
- При него обаче, въпреки че не чувстваш болка, “присъстваш” на операцията си, чуваш, помирисваш, виждаш. Не е ли стресиращо?
- Ако има дискомфорт от “присъствието”, не е проблем регионалната анестезия да бъде потенцирана с малка доза венозен анестетик за седиране и пациентът е в полусън.
- Какво друго не знаем за упойките?
- В представата на пациентите упойката е едно нещо, а тя е комбинирация от 10-ина медикамента. Един препарат се използва само при кратките венозни анестезии – например при гастроскопия. Друг мит приписва вредност на упойките. Ако беше така, щеше да се установи поне в част от многобройните проучвания. Но легендата не умира и почти винаги се стига до такъв разговор с пациентите. От всички медикаменти анестетиците са най-продължително и прецизно проучвани върху хиляди пациенти за безопасност, странични действия и ефективност. Тези, които използваме ние, във всеки миг се прилагат на хиляди хора по света. Мислите ли, че ако имаше инциденти, това щеше да остане тайна? Ако човек въпреки рационалните доводи има страхове, съветвам да ги сподели с анестезиолога при подготовката за операцията. Откритостта и доверието между двамата са много важни за оптималното лечение.
- Преди всяка операция човек се надява тя да е успешна, но пита дали ще се събуди, нали?
- Да, това е въпросът, който най-често чува анестезиологът. При личния разговор пациентът подписва протокола за съгласие за анестезията и тогава се стига до въпроса.
- Как отговаряте?
- Ето, казвам. Като гаранция подписвам и аз протокола, сключваме договор. Вие слагате подпис, че ми гласувате доверие, аз – че ще пазя живота ви и след като ви приспя и операцията мине, ще ви събудя.
- Тежка специалност ли е вашата?
- От най-тежките и най-стресовите. Но и удовлетворението е голямо. В България специалността е анестезиология и интензивно лечение, по-известно като реанимация. Ще дам пример от нея. Почувстваах се особено щастлив от избора си при връщането към живот на млада жена преди години, изпаднала в критично състояние след преливане на биопродукти.
Колегите ме извикаха, но в състоянието, в което я заварих, не бях сигурен в добрия изход. Единствено можеше да се приложат доказаните алгоритми за реанимация и да се надяваш, че животът ще се върне. Нямаше по-щастлив от мен след онези безкрайно дълги 5 минути, когато тя отвори очи. Уникално е! Случвало ми се е при други. Това дава смисъл на работата ни.
Коментари