Доц. Каракостов: Апарат води хирурга до тумора в мозъка

Д-р Васил Каракостов, началник на Клиниката по неврохирургия в болницата “Св. Иван Рилски” в София, е доцент към МУ–София, и зам.-председател на Българското дружество по неврохирургия. 

Завършва медицина през 1982 г. в Пловдив, през 1986 г. придобива специалност по неврохирургия. Специализирал е в Словения и Швеция; а също в “Шоен клиник” – Мюнхен, в Цюрих, Берн, Залцбург, Брюксел и Лайден. Лектор и демонстратор към Европейския клон на Световната гръбначна асоциация АОSPINE. 

- Доц. Каракостов, какви новини си записаха участниците в XXVIII конференция по неврохирургия, която организирахте?

- Повечето от презентациите бяха за мозъчните тумори, по-специално глиомите, и използването на техники, които да очертаят с точност големината и границите им в мозъчната тъкан. Така обемът на операцията се планира и се намалява травмата върху здравата тъкан до степен да се отстрани само туморната формация. Съкращава се и времето.

Световната тенденция е използването на невронавигация. Добрите резултати се потвърждават и в опита на водещите български неврохирургични екипи, сред тях е и клиниката, в която работя. 

- Невронавигацията прилича ли на тази в колите?

- Принципът е сходен, както и във военната навигация впрочем. Опростено казано - задава се целта – в нашия случай тумора, сканират се координатите и параметрите му, избира се “маршрут” за най-пряк достъп и следва прецизно навигиране от апаратурата.

В неврохирургията това означава със съдействие на умния апарат операторът да премине без или с минимални щети през мозъка и да отстрани тумора, без да засегне извънредно чувствителни и важни мозъчни центрове. 

Технологията значително оптимизира лечението. Намалява оперативното време, подобрява точността, ограничава рисковете от усложнение, съкращава се периодът на възстановяване.

- Очакваше се представяне на апарат, който пречи на укрили се единични глиобластомни клетка да се размножават.

- Гостуващи немски лектори представиха данни за иновативни решения. Оказа се, че три европейски клиники използват с доста обнадеждаващи резултати нов апарат за следоперативно поддържане на тумора в нискоенергийни нива.

- Как работи той?

- Операцията, лъче- или химиотерапията може да са премахнали или унищожили повечето туморни клетки, но туморът пуска “пипала” и се разпространява в мозъка. Затова е трудно да бъдат достигнати и унищожени всичките му клетки. Някои може да останат и да формират нов тласък на туморно разрастване. Апаратът е насочен точно срещу изплъзналите се и неповлияни он водещото лечение ракови клетки.

Подобен е на шлем и след операцията се носи през голяма част от денонощието. Функцията му е двустранна – директно върху патологичните клетки за потискане на тяхната енергия да се размножават. Но той създава у пациента и усещане за контрол върху болестта – поддържа психическото, емоционалното и физическото му състояние. Когато е включен, апаратът генерира електрически полета с  ниска интензивност, които пречат на деленето на клетките на глиобластома.

С този нетоксичен метод по време на изпитванията е било забавено нарастването на тумора. Логично е била увеличена и продължителността на живота.

Съобщението направи впечатление, тъй като глиобластомите са голямо предизвикателство в медицината. 

- Възможно ли е да се предложи и у нас?

- Достъпът до всяка терапия зависи от много условия, включително от нейната цена.

При партниране с производителя във финансирането вероятно повечето клиники, включително нашата, ще проявят интерес.

- За много видове рак вече се говори не за лекуване, а за излекуване. Кои нови терапии са перспективни за глиобластомите?

- Подобно на други онкологични заболявания се възлагат големи надежди на имунните терапии. Те също са различни типове, но най-общо се разчита на създаване на механизми имунните клетки да припознаят като чужди туморните мозъка и да ги унищожат. Идеята на този принципно нов тип лечение е организмът да бъде улеснен да използва собствените защитни сили срещу тумора. Условно казано – да се лекува сам.

Затруднение при глиобластомите е, че когато те се изявят клинично, вече са налице и на други по-отдалечени места в мозъка. Перфектно би било, ако знаехме защо точно определени патологични клетки се развиват в точно определена зона. Засега няма установена причинно-следствена връзка или логична причина. За пушенето например се знае, че ангажира белия дроб и въпреки че не предизвиква при 100% рак, е рисков фактор. За глиобластомите не можем да посочим конкретен риск.

- А поне някаква закономерност?

- По-чести са при по-възрастни хора, но има и доста млади с този тип тумори. За съжаление, не можем да кажем, че има пробив в лечението им. Целите на хирургията са да се отстрани, колкото е възможно по-радикално, туморът, най-добре преди клетките да са се разпространили в мозъка. След това с лъче- или химиотерапия се атакува граничната зона.

Докладите на конференцията трасират пътя на нови методи в лечението на централната нервна система.

- В другите области на неврохиругията какви новини бяха съобщени?

- Колеги представиха решения в микрохирургията за проблеми, свързани с травми на деца по време на раждането и увреждания на периферни нерви в ранна възраст.  Много убедителни бяха и колегите от нашата болница, които представиха щадящо ендоваскуларно лечение на аневризмите в мозъка. За разлика от предходното десетилетие днес постигат същия успех при обезопасяване на критичните кръвоносни съдове от руптура, но го правят с по-краткотрайни интервенции и без операция.

Други доклади бяха за нови методи в гръбначната микрохирургия, подобрените възможности за възстановяване при остеопоротични счупвания на гръбнака.

А обсъждахме и предложения за националния рамков договор с НЗОК.

- Какви?

- Ще дам пример от областта, в която работя. При сравняване на леченията, които се реимбурсират от здравните каси в Европа, прави впечатление, че операциите на гръбначно-мозъчни тумори са изравнени като сложност с присаждане на бял дроб и със сърдечни операции, при които се изисква външно кръвообращение – изкуствено сърце, и реимбурсацията е най-висока.

Дискутирахме, че е време да се остойности лекарският труд по обективни критерии – като съотнасяне към най-сложните. Това ще даде възможност за справедлива, съвременна система на финансиране по ясни и вече утвърдени европейски критерии.

- А у нас каква е системата за остойностяване на операциите?

- В момента всички гръбначни операции независимо от тяхната трудност се плащат по една пътека. Дали ще е дискова херния, отстраняване на тумор или 3-часова операция за стабилизиране на травма – всичко е равно остойностено. Но не е нужно да си специалист, за да прецениш, че не всички операции са еднакви като сложност.

 Например минути преди интервюто приключих започнатата сутринта операция. Изключително сложен тумор. И интервенцията ще бъде заплатена толкова, колкото и операция при стеноза на гръбнака или колкото дискова херния. За тези 8 часа може да се извършат 3 по-леки операции. А тежките изискват не само по-дълго време, те са и с по-голяма сложност, повече упойки. Понякога се сменят два екипа. 

В ЕС “изравняване” на стойността на различно сложни интервенции в една клинична пътека не може да се случи. В Европа пътеката за гръбначни операции е разделена на 2 или 3 групи. Най-леката степен е, да речем, при изкълчване на гръбнака и стабилизирането му с някакъв вид фиксиране. Следващата са интервенциите при тумори, после артерио-венозните малформации и накрая най-тежките - тумори в самия гръбначен мозък или които го притискат отвън. Така трябва да е и у нас. Подали сме аргументирани предложения към здравната каса, като сме се съобразили с финансовата рамка и настоящите възможности. И се надяваме поне да се постави принципно начало.