Отговаря акад. Петя Василева, национален консултант по очни болести. Тя е и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Нарушенията в цветното зрение се наричат дисхроматопсии, но са по-популярни с името далтонизъм по името на английския учен Джон Далтон, който сам е имал такова смутено възприемане на цветовете.

Далтонизмът е вродена аномалия, която се проявява фамилно и се наследява.

Има две основни групи нарушения в цветоусещането: объркване между червено-зелените цветове и между сините и жълтите цветове. Мъжете са по-често засегнати от жените (според проучвания средно 8% при мъжете и 0,4% при жените).

Наследствеността е свързана с Х-хромозомата, като жените само предават нарушението, без сами да бъдат засегнати. При хората с нормално цветно зрение в Х-хромозомата са представени трите основни пигментни гена, като сравнително често се срещат едва доловими вариации във възможността да се различават цветови нюанси. Това състояние е резултат от вродена липса или промяна на фотопигментите в конусчетата на ретината. Най-честото нарушение във възприемането на червения и зеления цвят се предизвиква от смущение в гените на червения и зеления пигмент и образуване на хибридни гени.

Вродените дисхроматопсии са двуочни, симетрични и не се променят във времето.

Има много методи за диагностициране. Най-често нарушението в цветоусещането не се осъзнава, но родителите установяват, че детето назовава неправилно цветовете. Най-разпространен метод за диагноза са цветните псевдоизохроматични таблици, чрез които се установява объркването между основните цветове.

Първото изследване при деца е възможно към 5-6-годишна възраст. Диагнозата е важна за избора на професия, при която не се изисква прецизно различаване на цветовете.

Има специализирана апаратура, чрез която се поставя точна диагноза на вида и степента на нарушеното цветно зрение.