Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Прогностични фактори са общото състояние, стадият на заболяването, загубата на тегло, наличието на оплаквания, хистологичният вид, полът, генните мутации.

Общото състояние е ключов фактор не само за да се предвиди дали ще понесе лечението, но също и за прогнозата за преживяемост. Болни с добро общо състояние имат по-добра прогноза и могат да бъдат подложени и на оперативно лечение, и на химиотерапия. При болни с увредено общо състояние, неподлежащи на оперативно лечение, може да се проведе лъчелечение на първичния тумор или на костните метастази с цел обезболяване.

Има 4 стадия на заболяването. Колкото по-висок е стадият, толкова по-неблагоприятна е прогнозата.

Наличие на системни оплаквания е неблагоприятен прогностичен фактор, отразяващ напреднал стадий на заболяването.

Най-общо са две групи - дребноклетъчен и недребноклетъчен рак на белия дроб. Ракът на белия дроб се дели още на плоскоклетъчен, бронхиолоалвеоларен, жлезист, гигантоклетъчен и др. По-добра прогноза имат плоскоклетъчният и бронхиолоалвеоларният карцином.

Жените имат малко по-добри шансове от мъжете.

По-лоша е прогнозата при болните с експресия на р53, k-ras и други мутации.

Лечението зависи от вида на тумора, стадия на заболяването, общото състояние, дихателния капацитет, придружаващите заболявания и предпочитанията на пациента.

Между 15-25% от рака на белия дроб е дребноклетъчен рак на белия дроб. Той има агресивна биология с кратко време за удвояване и с ярко изявена способност за локална и далечна инвазия и метастазиране, по-силна от на недребноклетъчния рак на белия дроб. Освен това за разлика от недребноклетъчния дребноклетъчният е високо чувствителен към първоначално лечение с химиотерапия и лъчелечение. Затова и лечението е различно от това на недребноклетъчния рак на белия дроб.

Рисковите фактори са тютюнопушенето и излагането на радон и уран.

Има много молекулярни генетични аномалии, водещи до бързо размножаване на раковите клетки и липса на диференциация. Смята се, че този рак произхожда невроендокринни клетки и затова при част от случаите има паранеопластични синдроми с отделяне на различни хормони.

Метод на избор при локализирано заболяване е полихимиотерапията като първа линия на лечение. Оптималните режими постигат 80 до 90% отговор, 50 до 60% пълно изчезване на тумора и двугодишна преживяемост от 15 до 40%. Петгодишната преживяемост е 15 до 25%.

Трите най-важни прогностични фактора за добро повлияване от лечението са: добро общо състояние, спиране на тютюнопушенето и класически дребноклетъчен тип биология на тумора.

Оптималната продължителност на химиотерапията е 4 до 6 курса. Повече от 6 курса полихимиотерапия не подобряват резултата от лечението.

Високодозовата химиотерапия с автоложна реинфузия на стволови клетки не превъзхожда стандартната полихимиотерапия.

Лъчелечението може да се прибави към полихимиотерапията и да се приложи едновременно или последователно. При далечни метастази се провежда само полихимиотерапия и се постига лечебен отговор в 60 до 80% като първа линия полихимиотерапия. Лъчелечение се прави с цел локален контрол на метастази.