Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Болестното отслабване на инстинкта за самосъхранение понякога се изразява в отказ от храна - анорексия (липса на апетит), която се наблюдава при различни психични и невротични заболявания. Булимията (вълчи глад) е психично разстройство в посока на болестно усилен инстинкт за самосъхранение, който включва хранителен, ориентировъчен, нападателен, отбранителен и други инстинкти като част от инстинкта за живота.

Инстинктите са генетично обусловена система от безусловни рефлекси. Най-чести са в пубертетната възраст, предимно при момичетата, и понякога са обусловени от криворазбрана мода и различни диети за отслабване и извратено самооценъчно чувство за собствена красота и модни тенденции в обществото и водещи до порочен кръг от взаимно утежняващи се симптоми, застрашаващи здравето и дори живота.

При булимията болестното повишаване на хранителния инстинкт е израз на различни психични и неврологични болести и почти никога не е самостоятелен симптом. Невъзможността за волеви самоконтрол на количеството на поеманата храна води до безконтролно поемане на храна. Последващото почти непрекъснато осъзнаване и коригиране на тази "грешка" води до непрекъснато повръщане на току-що поетата вече храна. Това може да доведе не само до тежки депресивни и други психични симптоми и синдроми, но и да се отрази неблагоприятно на минералния баланс и на цялостната обмяна на веществата.

Лечението и на двете състояния е възможно, но е изключително трудно. То е успешно, когато е индивидуално и комплексно, не само с медикаменти, но и е подкрепено с различни видове психотерапевтични приьоми и мотивационни техники.