Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Бруксизъм, или скърцането и търкането със зъбите по време на сън, както и говоренето по време на сън (сомнилогизъм) са в групата на т.нар. парасомнии - функционални разстройства на съня с доброкачествен характер, които са свързани най-често с определен стадий на съня и са по-характерни за детската възраст. Срещат се макар и по-рядко и у по-възрастни индивиди. При децата изследването за глисти често е положително и след успешното им лечение скърцането със зъбите обикновено изчезва спонтанно. При възрастните, най-често след преживян стрес скърцането със зъби и триенето им, което е сравнително рядко срещано, е толкова силно изразено, че засяга повърхността на зъбите и дори разрушава емайла им, може да засегне околозъбната мека тъкан и да предизвиква болки в челюстите. Към тези доброкачествени и успешно лечими състояния спада и т.нар. нощен страх (павор ноктурнос), който най-често се проявява с внезапно събуждане по време на сън, придружено с вик, плач и вегетативни прояви като изпотяване, сърцебиене, ускорено дишане, разширени зеници и поведенчески реакции, като на сутринта децата нямат спомен за случилото се.

Стереотипните, повтарящи се движения на главата, шията и тялото известно време след заспиването са известни като "сънни ритмии". Сънното опиянение, или "събуждането с объркване", пък се изразява с трудно и продължително събуждане с известна степен на дезориентираност и обърканост за време и пространство, което може да продължи минути и дори часове. Всеки по-опитен невролог клиницист може вече успешно да лекува тези различни, но с една причинно-следствена връзка (етиопатогенеза) болестни или временни функционални състояния и разстройства на съня.

Тези състояния обикновено не са опасни за здравето, дори ако не се лекуват целенасочено, и често преминават спонтанно, с узряването на нервната система след пубертета. Лечението винаги трябва да е индивидуално, целенасочено и достатъчно упорито, за да се преодолеят създадените и често труднопреодолими патологични стереотипи и допълнителни невротични разстройства. Не са редки рецидивите.