Френският крал Луи XVI е екзекутиран на днешния ден през 1793 г. Той заема трона през 1774 г. и не допуска, че най-абсолютната монархия ще рухне съвсем скоро. През 1789 г. парижани щурмуват Бастилията и той възкликва:

- Но това е бунт!

- Не, Ваше величество, това е революция - казва един от свитата.

Формално революционерите не искат да свалят краля. Ден след ден обаче той губи пълномощия. Но е обзет от апатия и не се съпротивлява. Съветват го да напусне Париж и да оглави борбата с революционерите. Кралят обитава двореца Тюйлери, охраняван от отряд на Националната гвардия начело с Жилбер Лафайет. От една страна, Лафайет гарантира неприкосновеност на краля и семейството му, но от друга, следи всяка негова стъпка. На практика кралят е привилегирован пленник.

През септември 1790 г. хора от свитата го убеждават да предприеме бягство. Трябва да се добере до крепостта Монмеди, където е командващият монархическите сили маркиз Дьо Буе. През нощта на 21 юни 1791 г. кралят и семейството му тайно напускат Тюйлери само с трима телохранители. Луи XVI е облечен като паж, но видът му е толкова запомнящ се, че няма шанс да запази своето инкогнито - едва ли някой би го сбъркал.

В град Сен Мену го разпознава пощальонът Жа-Батист Друе и тръгва след кралската карета към Варен. Там отряд хусари чака краля, за да го съпроводи до Монмеди. Те обаче са в единия край на града, разделен от река, а каретата с бегълците спира вечерта в другия. И докато телохранителите установят връзка с хусарите, пощальонът Друе пристига във Варен и вдига тревога. Националната гвардия завардва единствения мост и хусарите искат помощ, за да атакуват. Верни на краля войници пристигат във Варен, но само час по-рано Луи XVI и семейството му са пратени под охрана обратно в Париж.

Бягството усложнява много живота на краля. Той все още не е низвергнат, но го обвиняват в измяна и искат да бъде съден. Донякъде той сам допринася за това като все по-често отказва да потвърждава с кралски укази решенията на парламента.

На 10 август 1792 г. революционерите и гвардията щурмуват Тюйлери и го завземат. Парламентът е подменен от Революционен конвент и на 21 септември 1792 г. той обявява Франция за република. Веднага възниква въпросът за съд и присъда за краля - те биха придали легитимност на щурма на 10 август.

Луи и семейството му са затворени в крепостта Тампл и той е обвинен в заговор срещу свободата на народа и в ред престъпления срещу сигурността на държавата. През ноември 1792 г. при обиск е открита желязна каса с документи. Според обвинението те свидетелстват, че Луи XVI е водил тайни преговори с други монарси и че е подкупвал революционни дейци.

На 10 декември 1792 г. започва процес срещу краля. Съдии са членовете на конвента. Той се държи твърдо и отрича всички обвинения. Никой обаче не се съмнява, че ще бъде признат за виновен. Въпросът е какво наказание ще му бъде наложено. Процедурата по гласуването е 4 дни - от 15 до 19 януари 1793 г. От всеки член на конвента се искат отговори на 4 въпроса: дали е виновен гражданинът Луи Капети (така революционерите наричат краля), дали наказанието му да се определи с референдум, дали да бъде екзекутиран и дали да бъде помилван.

Луи XVI е признат за виновен единодушно от всички членове на конвента. Предложението за референдум е отхвърлено. За смъртна присъда гласуват 387 от общо 721 депутати, 334 са против. Последен шанс на краля дава въпросът за помилването, но то е отхвърлено с 380 гласа срещу 310. Екзекуцията е насрочена за 21 януари.

Като научил присъдата си, Луи XVI поискал да му донесат тома на енциклопедия Британика, в който се описва екзекуцията на английския крал Чарлз I. Прочел и поискал да се прости със семейството си. Разрешили му, след това 2 часа говорил със свещеник и легнал да спи. В 5 часа сутринта го събудили, облякъл се с помощта на камериер, пак поговорил със свещеника и в 8 часа предал завещението си на служител в кметството.

Получил последна благословия и под охрана бил откаран в карета на Площада на ревелюцията. Ешафодът там бил съоръжен с гилотина. Палачът Шарл-Анри Сансон бил потомствен, предците му бесели и при Луи XV.

Трябвало да вържат ръцете на краля, но той сметнал това за оскърбление и се възпротивил. Свещеникът го уговорил да приеме с достойнство и това изпитание.

- Правете каквото щете - казал кралят и се обърнал към тълпата с думите: "Умирам невинен, прощавам на враговете си и се моля кръвта ми да бъде пролята в полза на френския народ и да утоли Божия гняв!"

Под барабанен бой гилотината се спуска и отрязва главата на владетеля. В същия миг асистентът на Сансон я взема, вдига я и я показва на тълпата. Тогава се е смятало, че мигновено отрязаната глава живее още 5 секунди. Вдигат я, за да може екзекутираният да види как ликува публиката при последния си дъх.

Тялото на краля е погребано в общ гроб. Заливат го с негасена вар. Още през октомври кралица Мария-Антоанета споделя участта на съпруга си. След двете кралски особи под гилотината попада още много народ, включително най-пламенният радетел за екзекуцията на краля Максимилиан Робеспиер.

Най-много глави са отразяни от палача Сансон - общо 2918. Той излиза в оставка и умира в съня си на 67-годишна възраст през 1806 г. Наполеон, който за малко да стане клиент на Сансон, поискал да се срещне с него. Питал го дали спи спокойно, след като е пратил на оня свят толкова хора.

"Щом кралете и императорите спят спокойно, защо пък палачът да не може да спи", вдигнал рамене Сансон.

Показват на отрязаната, но още жива глава ликуването на тълпата.
Показват на отрязаната, но още жива глава ликуването на тълпата.