Възпаленията пораждат туморите и после ги хранят

Най-силното оръжие на рака, но и негова ахилесова пета е възпалението. То е толкова критично важно, че с измерване на произведените от тумори възпалителни агенти се предсказва колко живот остава на болния при много видове рак (на кръвта, на гърдата, на дебелото черво, матката, стомаха, бъбреците, простатата и мозъка). Но ако се блокира възпалението, ракът много бързо умира.

То обаче има две лица. Защото, от друга страна, възпалението е част от механизма за зарастване на рани. Всички организми умеят да се лекуват сами. При животните и хората това става основно чрез възпаление.

 Хирургът Диоскурид описва през I век възпалението с такава пределна яснота, че и до днес думите му се преподават на всички студенти по медицина. Тези думи са 4: Rubor, Tumor, Calor, Dolor, т.е. зачервено, подуто, топло, болезнено. Тези 4 прости външни признака обаче се дължат на много сложни вътрешни процеси. Те са признак, че в организма е избухала война на клетките.

За много хора представата за възпалението е като за подутина, оток, контузия или инфекция. Малцина го свързват с рак. И наистина, то е първият отговор на имунната система при нараняване. На мястото на раната по тревога пристигат клетки и го заливат. Първи са белите кръвни клетки, които поглъщат вредните частици, но те действат само ден-два. После идват две подкрепления - макрофаги и лимфоцити. Едните разчистват мястото, другите продуцират цитокини, с които пращат съобщения до имунната система и я пускат или спират според нуждата.

Ако обаче възпалението продължи, имунната контраатака се превръща в меле. Активират се простагландини, ензимът СОХ-2 и мощните цитокини интерлевкин 1, 6 и 8. Те влияят на съсирването, подуването, вдигането на температура. Ако действат неспирно, настъпва хаос и клетъчният растеж вече не се контролира. Интерлевкин 6 например е с високи нива в случаите на бърза смърт от левкимия и рак на гърдата, на простатата и на бъбреците. Пак той стимулира отделянето на молекулата VEGF, която е растежен фактор за кръвоносните съдове на тумора. Хората с агресивен рак са с високо ниво на тази молекула.

Тези възпалителни вещества "обезоръжават" белите кръвни клетки и туморът расте буквално пред очите на парализираната имунна система.

Великият немски лекар Рудолф Вирхов е основател на модерната патология, която изучава връзката между болестите и процесите в тъканите. През 1863 г. той забелязва, че няколко негови пациенти са развили рак точно на мястото, където са били ударени с нещо или обувка се е търкала дълго. Под микроскоп той вижда в тези тумори бели кръвни клетки и изказва хипотеза, че ракът е опит за зарастване на рана, при който нещо се е объркало.

Описанието на д-р Вирхов обаче е доста анекдотично и никой не го взема насериозно. Цели 128 години по-късно един патолог от Харвард - д-р Харолд Дворак, потвърждава хипотезата на Вирхов. В статията "Туморите: рани, които не зарастват" в "Ню Инглънд джърнъл ъв медсин" д-р Дворак пряко свързва 6 вида рак с хроничното възпаление. След още 25 г. вече се знае, че тази пряка връзка е налице при поне 11 вида рак. Те са:

  Вид рак                     Причинител на възпалението

МАЛТ лимфом                 хеликобактер пилори

бронхиален                    силиций, азбест, цигарен дим

на хранопровода            Метаплазия на Барет

на черния дроб               хепатитен вирус (В и С)

Мезотелиом                    азбест

на стомаха                     хеликобактер пилори

сарком на Капоши          човешки херпесен вирус 8

на пикочния мехур         Шистосомиаза

на дебелото черво          възпаление на червата

на яйчниците                  възпаление на таза, талк

на маточната шийка        човешки папиломен вирус

Вече са детайлно изучени и процесите, при които туморите успяват да обърнат в своя полза задействаните при възпаление изцелителни механизми на тялото, да растат и да се прокрадват в кръвния поток, за да мигрират надалеч и да основават свои колонии (метастазите).

Затова мнозина медици сравняват туморите с плевели. Също като тях те поникват в градината, без да са посяти, за разлика от културните растения. Също като тях те избуяват много бързо. И също като плевелите се саморазсаждат далече през лехите и дори извън оградата.

При зарастването на рана производството на възпалителни вещества спира, щом тя се затвори. При рак то продължава и продължава. Тези вещества блокират естествената смърт на клетките около раната, за да им дадат време да възстановят тъканта. Освен това те стимулират създаването на нови клетки за здрава тъкан. Щом от тях се появят достатъчно, процесът спира. Иначе би се стигнало до анархия в организма от свръхпроизводството на тъкани.

Туморът обаче се е научил да секретира тъкмо възпалителни вещества и така хем стимулира своя растеж, хем се предпазва от клетъчна смърт. И се стига до безспирното му разрастване. Така се образува и порочният кръг на рака. Той расте и процъфтява под погледа на "обезоръжените" имунни клетки.

Затова колкото по-голям е туморът, толкова по-голямо възпаление предизвиква, за да поддържа растежа си. През 90-те години лекари от Глазгоу измерват възпалителните показатели в кръвта на пациенти с различни видове рак. Установяват, че при най-слабо възпаление преживяемостта на болния е двойно по-голяма. Оказва се, че този индикатор е много по-верен, отколкото общото здравословно състояние на пациента при поставяне на диагнозата.

Така хроничното възпаление става най-главен определящ фактор за здравето дори да не изглежда сериозно и да не се засича по типичния му признак - болки в ставите. В Глазгоу разработват проста формула за оценка на риска чрез прагово ниво на две кръвни съставки: С-реактивен протеин (С) и албумин (А): Ако С е под 10 мг/л, а А е над 35 г/л, възпалението е ниско и рискът е минимален. Ако С е над или А е под тези стойности, рискът се вдига до среден. Ако и С е над, и А е под своя праг, възпалението е силно, а рискът - висок.

Черният рицар

Фармакологът Майкъл Карин от университета в Сан Диего открива, че най-страшният фактор за рака е и неговата ахилесова пета. Той доказа с опити с мишки, че разрастването на тумора в огромна степен зависи само от един белтък, секретиран от него. Това е ядреният фактор капа-бета, наричан Черния рицар на рака. Без него туморът става крехък, престава да образува метастази, а клетките му вече не са безсмъртни.

Интересен факт е, че с възрастта човек става все по-податлив на продължителното секретиране на този белтък. Затова и почти всяко лекарство за рак е инхибитор на Черния рицар (блокира го). Но има и природни средства, които правят същото. Докато фармацевтичната индустрия търси препарати, които да го потискат, за поне две натурални вещества се знае, че го правят. Те отдавна са широко достъпни - катехините в зеления чай и ресвератролът в червеното вино.