При тая поледица навън най-ценното умение на пешеходеца е да знае как да падне, след като се подхлъзне. Няма човек, който да не се е спъвал я в кучето си, я в неравност по тротоара, да не е падал от колело, да не се е хлъзгал на лед или да не е залитал след препиване.

Едни падат и си чупят нещо, на други нищо им няма. Твърди се, че тези хора „знаели как да падат“.

Разковничето на безопасното падане наистина е в начина, по който се прави.

Въпреки разпространеното мнение, че старите хора падат по-често, това се случва във всички възрасти. Според статистиката всяко трето посещение в спешно отделение е заради падане.

Лекари и физиотерапевти говорят много против падането, но не казват какво да се прави, когато то все пак се случи.

Най-важното, което трябва да се запомни, е да се пази главата. Така че, ако виждате, че падате, завъртете се настрана, за да я предпазите.

В анимационните филми героите се хлъзгат и падат като талпи по лице или възнак. Не правете така! Ще си размажете физиономията, а след удара по главата ще последва камшичен удар върху цялото тяло. Рискувате тежка травма на гръбначния стълб и на други жизненоважни органи.

Друго, което да избягвате, е да протягате ръце. Така е много вероятно да си счупите китка, защото тя поема цялата тежест на удара. Съответно трябва да избягвате и падане на коляно - рискът е да счупите капачката. Ако се опитате да запазите равновесие, правейки движение със стъпалото, все едно натискате педал, може да си счупите глезена или някой кокал на крака.

Вместо това, щом усетите, че падате, сгънете лакти и колене и се опитайте да поемете удара с най-месестите си части – странично с бедрото и с рамото или пък със седалището.

Тук съветът е да се целите в месото, не в костта. Инстинктът ви кара да се подпрете с ръце на земята или да се задържите някак с крак или коляно, но това не свършва добре.

Ключът към избягването на травма е не да се противопоставяте на падането, а да се изтъркулите като парашутист. Идеята е тялото да се ориентира към земята, така че, когато се удари в нея, да започне поетапно разпределяне на теглото. Така силата на удара ще се разбие на порции и ще се поеме от различни части на тялото.

Цел на парашутиста е да падне странично. Щом петите му докоснат земята, той незабевно започва да разпределя удара от тях към прасеца и бедрото. След това се преобръща на широкия гръбен мускул (най-големия плосък мускул, намиращ се в долната част на гърба). После, „ритайки“ с крака нагоре, пренася тежестта си, и завършва в легнала поза по гръб със свити пред него крака.

Това много прилича на начина, по който се учат да падат в бойните изкуства – например когато някой е подсечен или хвърлен през рамо.

Принципите са: 1. Приемаш, че падаш; 2. Завърташ тялото, без да го стягаш; 3. Разпределяш енергията на падането върху възможно най-голяма площ от него.

В бойните изкуства падането има и естетичен гимнастически компонент. Но целта пак е същата - с елегантни движения и пъргав винт на тялото силата на удара да се разпредели.

Много е важно да се отпуснете, като падате. По-малко вероятно е да се нараните, ако мускулите са отпуснати и сте издишали въздуха. Сковаността е ваш враг, еластичността – приятел. Колкото и да е несправедлива, тъкмо тази е причината пияните да остават невредими при падане или в катастрофи. Те са отпуснати като в насипно състояние.

Разбира се, за да не пострадате при падане, трябва да сте в добра физическа кондиция. Ако внезапно бутнете един спортист, много вероятно е той да падне, без да се нарани, заради силата си, гъвкавостта и координацията.

Това не означава, че трябва да сте елитен спортист или парашутист, за да падате правилно. Децата са най-добрият пример за правилно падане, тъй като още не са развили уплах за последиците. Те се прекатурват или изтъркулват, без да се стягат и без да се опитват да се задържат.