Бамята е един неугледен зарзават и рядко се появява по сергиите, а и редовно се подминава. Ако някой я купи, я използва предимно за сгъстяване на супи и яхнии. Но тя може да се яде и пържена, печена или в туршии. Минава обаче за непретенциозна храна и няма да я видите в блюдата на скъпите ресторанти да прави компания на трюфели и яребици.

Бамята обаче напълно заслужава да получи гастрономическа реабилитация, защото семената й са изумително полезни и е нискокалорична. Може да се намери на пазара целогодишно, но най-евтина и достъпна е през есента.

Тя укрепва имунитета и помага при астма заради високото съдържание на витамин С. Понижава холестерола и улеснява храносмилането заради фибрите в нея. Те се разтварят в стомаха и червата и там се свързват с холестерола от другите храни. После го изхвърлят от организма заедно с другите отпадъци. Фибрите в бамята са ефикасно средство в битката с диабета, тъй като регулират абсорбирането на глюкоза от червата.

Бамята е идеална храна за бременни, тъй като съдържа витамини А, В1, В6, В2, С, цинк, калций и фолиева киселина.

Ако ви се е прияла бамя, но не знаете как да я сготвите, погледнете рецептите за супи и китайска храна. Много от тях използват бамята за сгъстявание.

Най-вкусна е дребната свежозелена бамя. Ако добавите няколко капки лимонов сок, ще намалите слузестата й текстура, която някои намират за неприятна. Ще редуцирате слузта и ако накиснете бамята за около 2 часа в сок от лимон. Или я бланширайте за 5 минути в оцет и вода.

Ето три рецепти с бамя:

Туршия

Съставки за 1 буркан

350-400 г бамя

60-80 мл оцет

1 равна с. л. сол

1 равна с. л. захар

Няколко зърна черен пипер, няколко скилидки чесън и няколко стръка целина или магданоз

2-3 лозови листа

Консервант за туршии

Приготвяне

Оцетът, солта и захарта се разбъркват с другите подправки се поставят на дъното на буркана. Той се накланя леко и в него се нарежда бамята, чиито връхчета вече са отрязани.

Между бамята се поставят скилидки чесън, магданоз и целина. Залива се с вода до ръбчето на буркана, добавя се консервантът. Най-отгоре се покрива с лозови листа, за да не остава бамята на сухо, когато поеме течността.

Бурканът се запечатва и се поставя на тъмно. Обръща се два пъти на ден (или само се разклаща).

На фурна

Съставки

500 г бамя

2 големи домата

1 морков

5-6 скилидки чесън

сол, олио/зехтин

Приготвяне

Почистете бамята от дръжките и я измийте.

Доматите настържете на ренде или смелете в блендер (но да не стават на пюре). Моркова нарежете на кръгчета.

В подходяш съд сгорещете мазнина и сложете скилидките чесън, нарязани на тънко. След като чесънът омекне, добавяте бамята. Задушавате за около 5 минути и сипвате и смлените домати. Посолявате и оставяте да къкри на бавен огън, докато бамята омекне.

Пресипвате всичко в тавичка и запичате в загрята фурна на 200 градуса за около 10 минути.

Огретен

Съставки

300 г бамя

1 голям стрък праз

3 яйца

200 г сирене

1 чаша (125 мл) прясно мляко

2-3 домата

семена от сусам

Приготвяне

Измивате и подсушавате бамята, отрязвате връхчетата и дръжките й. Нарязвате праза на кръгчета.

Загрявате 4 с.л. зехтин и задушавате бамята под капак на ниска температура за около 5 минути. Изваждате я от тигана, а в останалата мазнина запържвате праза до омекване.

Намазвате с масло тава и редите в нея праза, нарязаните домати и бамята, поръсени със сол и черен пипер. Отгоре наръсвате парченца сирене.

Разбърквате яйцата със сол, черен пипер, чубрица и мляко. Заливате зеленчуците и поръсвате със сусама.

Печете около 30 минути при 180 градуса.

Може да я наричате "бамня"

Ако милеете за чистия български език като Иван Богоров и като Балан, можете да внесете в него архаична нотка и да наричате зеленчука "бамня". Не е селско, а е етимологически правилно.

Езиковедите наричат това фонетично явление епентеза (вмъкване) на звук с цел улесняване на изговора. Най-често се вмъква сонорен звук (р, л, м, н). Той е налице в думи като "земля" и "Земляне", "рубла" и "Горубляне", "Плевен" и "плевня". След Х век обаче в българския, но не и в другите славянски езици, този звук започва да изпада (елизия).

В старобългарския период на езика доста думи за плодове и зеленчуци са се произнасяли като бамня. От тях в книжовния език се е запазило само "вишня"/"вишна", а в диалектите "черешня". Но "слива" някога се е произнасяла като "сливня" и това личи по имената на градовете Сливница и Сливен. Следи от епентетично "н" в "ябълка" носи град Ябланица, в "круша" - река Крушница, а в "праскова" - руското женско име Прасковня.

При зеленчуците освен бамята епентеза е имала и думата за коприва, а в пащърнака, спанака и баклата вмъкнатият сонор се е запазил и до днес.