По време на химиотерапията много пациенти твърдят, че умът им блуждае някъде и не могат да се концентрират. Това състояние дори си има име - "химиотерапевтичен мозък" или накратко "химио мозък".

Досега лекарите смятаха тези оплаквания за преувеличени и не им обръщаха внимание. Вече не.

Канадско изследване доказа, че "химио мозъкът" е нещо реално. В университета на Британска Колубмия във Ванкувър лекувани от рак на гърдата са били подложени на прости тестове за съсредоточаване, като учените следили мозъчната им активност. Оказало се, че под въздействие на химиотерапията мозъкът наистина е неспособен да се фокусира.

Нормалният човешки мозък функционира на периоди. Когато има да се върши нещо, той се ангажира с него и внимава. След изпълнението на задачата мозъкът сякаш "се отнася". За разлика от него "химио мозъкът" е постоянно в неангажирано състояние и е неспособен да задържа вниманието си върху възложената задача. Това е така дори когато пациентът мисли, че се е вглъбил в задачата.

"Мозъкът на здравия човек е ту ангажиран, ту блуждаещ. А "химио мозъкът" е хронично блуждаещ, все едно се е изключил почти изцяло", казва водещият изследването проф. Тед Хенди. "Неговата активност най-много прилича на мозъчната активност на здрав човек, на когото е казано да се отпусне и да остави мислите му да се реят."

Според учените това означава, че човекът с "химио мозък" е отдаден повече на своя вътрешен свят и на усещанията си, отколкото на външните задачи.

Остава неясно какво причинява този феномен и дали той има количествени измерения. Това е важно за оценка на щетите не само от химиотерапията, но и от мозъчни травми и болести като алцхаймер.

Според едни учени "химио мозъкът" е резултат от стреса при химиотерапията и симптомите са като при тежката депресия и тревожност – трудно съсредоточаване, апатия и др. Според други самите медикаменти на химиотерапията са невротоксини и увреждат мозъка по начин, който не може да се измери.

"Сега поне лекарите вече са наясно, че страничните ефекти от лечението на рака са налице дълго след като то приключи", казва проф. Хенди.

Каквато и да е причината, преживелите битката с рака може да са доволни, че науката потвърди думите им. "Химио мозъкът" не е тяхна измишльотина, а е нещо реално.