Медицината все още не познава причините за най-коварната болест

Медицината извърши чудеса от храброст срещу сърдечните болести, мозъчния и сърдечния удар и намали с много смъртността от тях. Успехите й срещу рака обаче засега са незначителни, да не кажем незабележими. След повече от 50-годишна война с тази най-коварна болест и похарчени вече стотици милиарди долари всяка година десетки милиони по света научават страшната си диагноза, а милиони умират. Само САЩ, които от антираковата кампания на президента Никсън през 1970 г. насам хвърлят най-много усилия и средства срещу болестта, имат по 1,7 милиона нови болни годишно, а над 600 000 американци умират от нея.

Защо ракът не може да бъде излекуван?

Главната причина е в липсата на разбиране за молекулярните механизми, които го предизвикват. Все още почти нищо не се знае за него на по-ниско от клетъчното равнище. Първите лекарства срещу рак, наричани химиотерапевтици, се появяват през Втората световна война. Тогава е установено случайно, че вдишването на отровния газ иприт намалява драстично броя на белите кръвни клетки. Ето как става това:

На 2 декември 1943 г. германски самолети връхлитат американските кораби на котва в пристанището на Бари в Италия и ги подпалват. На борда на един от тях - "Джон Харви" - е имало 70 тона иприт, за които дори екипажът не знаел. Заедно с "Харви" пламва и товарът му. Рибари в околността разказвали, че бризът разнесъл миризма на прегорял хрян и чесън. От водата вадели почернели от сажди моряци, сгърчени от болка и със залепнали очи. От спасените 617 души 83-ма умрели за седмица. Газът се разнесъл над Бари и в следващите месеци броят на умрелите надхвърлил 1000.

Поразените войници и моряци били прехвърлени в Америка, а умрелите цивилни били аутопсирани тайно. Те буквално нямали бели кървни клетки, а костният им мозък бил като пресъхнал.

В пълна секретност започват и експерименти с цел да се провери дали ипритът може да бъде приложен срещу злокачествени кръвни клетки в малки дози и в болнични условия. При зайци и мишки резултатите са обнадеждаващи и следват опити с хора. Първият, на когото вливат венозно иприт, е 48-годишен бижутер от Ню Йорк с лимфом. Правят го еднократно и дава резултат. Оказва се, че при хората, както и при мишките, ипритът води до чудодейна ремисия. Подутите лимфни възли изчезват и лимфомът сякаш "омеква". След това обаче болестта неминуемо се връща и омекотените възли се втвърдяват отново.

Оттогава все се търсят вещества, които да спират растежа на бързоделящи се клетки, каквито са раковите. Изследвани са какви ли не химикали, за да се види дали убиват туморите. Появиха се и много лекарства за рак.

Този подход в медицината обаче не допринася с нищо да се разкрият причините за болестта, а и всички създадени по този начин лекарства имат само временен ефект.

Все пак онкологията не тъпче на място. Има голям напредък в генетиката и в изучаването на клетъчната биология. Благодарение на него се създават т.нар. прицелни терапии и броят им постоянно расте. Те са на молекулярно равнище и са съобразени със спецификата на туморните клетки. Прилагат се отделно или в комбинация с хирургия, облъчване на тумора и химиотерапия и резултатът е бавен, но стабилен ръст на преживяемостта на болните от рак. Това ще рече, че днес те живеят по-дълго в сравнение с вчера. Ракът при децата и ракът на гърдата при жените например вече са много по-лечими.

Но има още много работа за вършене. Най-обещаващите лекарства са плод на по-задълбоченото разбиране как мутират раковите клетки и как съумяват да се изплъзнат на имунните клетки, чиято задача е да ги изхвърлят от тялото. Днес на рака се гледа вече не като на болест на даден орган, а като на резултат от действието на мутирали гени на молекулярно равнище в целия организъм. Тоест, това е системно заболяване.

Тази промяна в мисленето доведе до по-успешно лечение на, да речем, рака на дебелото черво чрез прицелване към тумори в доста отдалечени части на тялото, каквито са гърдите.

Много обещаващ е и друг нов подход, нарече имунотерапия. Той впряга имунната система в борбата с тумора. В резултат се стига до много по-дълги ремисии на труднолечимите видове рак при около една трета от пациентите. Голям научен интерес има към прогнозирането кой тумор на каква терапия би реагирал.

Да, наистина светът все още не може на се избави от рака. Но след 5 до 10 г. ще настъпи ерата на персонализираната медицина и тогава той ще стане болест, с която може да се живее.