Колкото по-малко спим, толкова по-малко искаме да общуваме

Учени от цял свят се опитват да открият лек срещу самотата, която е завладяла света. Заради навлизането на модерните технологии, по-голямата мобилност и застаряването на населението все повече хора се чувстват изолирани и изоставени, изпадат в депресии и се разболяват сериозно, без да имат видими причини за това.

Някои изследователи смятат, че самотата вече е придобила размерите на епидемия, която е по-опасна от затлъстяването. Затова спешно трябва да се открият всички фактори, които я предизвикват, и по възможност да се елиминират.

Последното проучване по въпроса е на Калифорнийския университет в американския град Бъркли. То доказва, че

има силна връзка

между безсънието

и самотата

И тя не се състои само във факта, че преуморените хора обикновено избягват срещи и контакти, а в редица други обстоятелства. Американските учени са проверили поведението на 18 души, на които е дадена възможност да се наспят добре и да будуват едно денонощие. През това време са им показани клипове с непознати хора, които се опитват да влязат в контакт с тях, и им е поръчано да изключат видеото, когато те се приближават прекалено близо.

При експеримента недоспалите са задействали бутона “стоп” с 60 процента по-рано, а направен скенер е показал, че в мозъчните им зони, които регистрират заплахи, се наблюдава по-голяма активност. Затова учените смятат, че лишените от сън показват

по-голяма степен

на неприязън

към общуване

и нарушаване на личното пространство.

При друго изследване на 1000 души е възложено да оценят доброволци, които са се наспали добре, и други, които са били лишени от тази възможност. Резултатите показали, че за по-привлекателни се смятат хората със здрав сън. Освен това гледането на филми с недоспали лица е накарало зрителите също да изпитат самота.

“Хората сме социален тип, но лишаването от сън може да ни превърне в социално прокажени”, казва Матю Уокър, професор по психология и ръководител на изследването.

“Колкото по-малко спим, толкова по-малко искаме да общуваме. Също така другите хора ни възприемат като по-отблъскващи, което допълнително увеличава сериозното социалноизолиращо въздействие от загубата на сън. Този порочен кръг може да бъде важен фактор, допринасящ за кризата в общественото здраве, която е самотата”, обяснява той. По думите му,

ако се спи

по-малко от 7 часа

на денонощие, в

мозъка настъпват

необратими

изменения,

които водят и до промяна в характера. Недоспиването прави хората по-малко харизматични и по-склонни към лъжи. Затова идеята, че може да оправим нещата, като останем по-дълго в леглото през уикендите, не е продуктивна. “Щетите от недоспиването не могат да се компенсират така. Това не е банка. Не е като да натрупаш дълг, който да погасиш по-късно”, предупреждава Уокър.

Той има желязно правило да спи по 8 часа на ден, като ляга и става по едно и също време. “Правя така, защото съм наясно с последиците. Ако съм спал само 4-5 часа, имунните ми клетки спадат със 70 на сто. А те са убийци на раковите клетки, които моят организъм произвежда всеки ден. Безсънието е свързано с рака на гърдата, дебелото черво и простатата”, казва Уокър. Други негови изследвания показват, че

рискът от инфаркт

е с 200% по-голям

при хора над 45 г., които спят под 6 часа на денонощие.

Последното проучване на Калифорнийския университет на практика опровергава общото разбиране, че среднощните купони и срещи с приятели водят до по-пълноценен социален живот. Въпросът обаче е дали пълноценният сън може да излекува депресивните състояния, породени от самота. Все още учените нямат еднозначен отговор, въпреки че първите изследвания за връзка между самотата и съня са направени през 2002 г. от невролога Джон Качиопо. Той провежда поредица от изследвания в Чикагския университет и стига до няколко ключови открития.

Едно от тях е, че мозъкът на самотните хора реагира по-бързо на негативни събития. “Това значи, че ако се чувствам самотен, то моят мозък вече се намира в подобно състояние и започвам още по-голяма изолация”, обяснява неврологът. Той съветва незабавно да се вземат мерки, тъй като крачката до изпадане в истинска депресия е много малка.

Лекът може да бъде

един - общуване на

живо с хора, не

чрез компютър

Да се приемат всякакви покани и да се прави план за социална активност, който подробно да включва възможни пътувания и срещи с интересни хора. Лошите мисли да станат по-малко, а времето за хоби или музикални интереси - повече.

Според изследванията на Качиопо самотниците боледуват по-често, по-малко се занимават с физически упражнения и консумират повече калории, защото смятат, че яденето на сладки и калорични неща ще подобри тяхното настроение. Освен това всяко увеличение с пункт в скалата на самотата се дължи на 8% смущения в съня дори когато продължителността му не намалява. Наблюдения върху плъхове също показват, че

животните с

партньори спят

много по-ефективно

в сравнение с изолираните.

Миналата година учени от Кингс колидж в Лондон направиха проучване върху 2000 души, което показа, че самотните хора имат по-лош сън, по-вероятно е да се чувстват уморени и по-трудно да се съсредоточават върху ежедневните си задачи. Английските експерти обаче не смятат, че има сериозни доказателства за тезата на американските им колеги. Според тях все още не е ясно дали лишаването от сън може да причини самота, или по-скоро самотата води до безсъние. Тимъти Матюс, научен сътрудник по психиатрия, психология и неврология в Кингс колидж, е на мнение, че е възможно да се върви и в двете посоки. “Може да се окаже, че чувството на самота създава несигурност, която води до неспокоен сън. Или пък не спите пълноценно, което уврежда контактите ви с други хора и ви кара да се чувствате по-изолирани и самотни. Ние установихме, че

самотниците

не спят непременно

по-малко, но

качеството на съня

им е по-лошо

и не успяват да се възстановят”, обяснява Матюс пред британския вестник “Гардиън”.

По думите му някои учени възприемат самотата като част от еволюцията на човечеството. Ако предците ни е трябвало да се движат на групи, за да успеят, то в момента на хората им се налага да се справят сами. Освен това днешните тийнейджъри спят по-малко от предишните поколения, което отчасти се дължи на навлезлите модерни технологии като смартфони и всевъзможни светещи екрани.

Те пък от своя страна се смятат за причина за увеличаващите се психически проблеми сред младите хора, тъй като изследвания са показали, че чувството на несигурност и гледането на насилие също влияят на съня и усещането за самота.

“Самотата всъщност е много сложно явление и не е причинена само от едно нещо. Здравословните и икономическите проблеми например също са много важен фактор. Всичко може да допринесе за този порочен кръг от лош сън и самота”, казва Алис Страйд, говорителка на кампания за прекратяване на самотата във Великобритания.

В Обединеното кралство около 9 млн. души се определят като самотници, а 1,2 млн. са обявени за хронично самотни. Различни проучвания показват, че рискът от болести и ранна смърт при тях е между 26 и 50% по-висок. Някои учени твърдят, че

ефектът от самотата

върху физическото

здраве може да се

сравни с пушенето

на 15 цигари на ден

Това се дължи на увеличеното производство на стресовия хормон кортизол, който потиска имунната система. Затова на самотата все повече се гледа като на сериозен здравен проблем. Според Страйд самата идея, че пълноценният сън може да те избави от социалната изолация, е добра възможност за самотниците да прогледнат и да разберат колко тежко е положението, в което са изпаднали, и да започнат да търсят решения.