Кои храни са богати на желязо и при какви условия елементът се усвоява най-пълноценно за добър хемоглобин?  На въпроса отговаря д-р Мария Николова: 

Желязодефицитните състояния са най-честата причина за анемия, но напоследък се обръща внимание и на ролята на други микронутриенти като фолиева киселина, витамин А, витамин В2, витамин В12, витамин С, мед, цинк.

Хранителните анемии увеличават значително заболеваемостта и смъртността сред децата и бременните в развиващите се страни.

Според данни на СЗО 40-50% от децата до 14 г. и жените в детеродна възраст там са засегнати. Честотата в Европа е 3 пъти по-ниска от Южна Америка.

Различни са причините за хранителните анемии. Може да е недостатъчен внос на хранителни вещества поради бедна диета или общ недостиг на микронутриенти с храната. Може да влияят физиологични фактори - например с възрастта се намалява стомашната киселинност, която има отношение към усвояването на витамин В12 от храната. Отразяват се и инфекциите, сред които и паразитозите – имунният отговор на организма отключва серия от промени в метаболизма на желязото и преразпределение на железните запаси в него. Кърмачетата са най-уязвими поради незрялостта на имунната си система.

Анемията се дефинира като състояние с нисък хемоглобин и/или нисък хематокрит. Обикновено тя е желязо-дефицитна. Често към железния дефицит се натрупват и други. Дефицитът на витамин А нарушава хемоглобиновия синтез и задълбочава анемията. Дефицитът на витамин В2 (рибофлавин) прави същото. Дефицитът на фолат, витамин С, витамин В12 също имат отношение към появата и развитието на анемия.

Дефицитът на желязо се среща 2-2,5 пъти по-често, отколкото самата желязодефицитна анемия, която е най-тежката степен на недостиг.

Потребностите от желязо варират съобразно възрастта, пола и физиологичния статус и са в рамките на 7-27 мг на ден за различните групи от населението.

Бременните имат най-високи потребности от желязо, тъй като желязо от майката се транспортира във фетуса и в плацентата, използва се и за синтез на по-големи количества хемоглобин. Приемът на желязо през третия триместър под формата на хранителни добавки намалява риска от анемия. Особено рискови са бременните под 18 г., тези с многоплодна бременност и с кратък интервал - под 2 г., между 2 две бременности. Кърменето отлага възобновяването на менструацията, с което се подпомага запазването на железните депа на организма.

Менструацията е причината жените да имат 2 пъти по-високи потребности от желязо в сравнение с мъжете и съответно да са много по-застрашени от анемия.

Потребностите на новороденото от желязо през първата и втората година са големи поради изключително бързия растеж. Кърмачето има относително постоянни нива на серумно желязо през първите 4 месеца, като част от натрупаните запаси се мобилизират и използват за синтез на хемоглобин, миоглобин и ензими. Майчиното мляко е бедно на желязо, но е с много добра биоусвояемост. Установено е, че запасите на новороденото от желязо намаляват към 4-ия месец и се изчерпват към 6 месечна възраст. Затова в САЩ се препоръчва добавяне на желязо в храните за кърмачета. Най-често даване на желязо се налага между 6-месечна възраст и 2 г.

Железните запаси у новороденото зависят от статуса на майката и теглото на бебето при раждането. Недоносените са с по-висок риск за анемия, тъй като при тях железните депа се изчерпват не на 4-6 -месечна възраст, а на 3-месечна.

Честотата на железния дефицит и желязодефицитна анемия се увеличава в началото на юношеството и при двата пола поради по-големите потребности при ускорения растеж. При момичетата фактор е появата на менструация, а при момчетата - бързото увеличаване на мускулната маса.

Най-добри източници на желязо са червените меса, рибата, птичето месо, черният дроб. Те са богати на т.нар. хемово желязо, чиято усвояемост е 20-25%. В развиващите се страни, където се хранят основно с растителни храни, желязото се набавя главно от царевица, пълнозърнесто брашно, бобови храни, кафяв ориз. Това желязо е нехемово и усвояемостта е много малка - 2-5%. В растителните храни желязото е свързано с фитати в неусвоими съединения. Затрудняващи абсорбцията са също полифенолите в бобовите храни, чая, кафето, ядките, както и оксалатите в спанака и в другите листни зеленчуци. Калцият от храните също може да влоши усвояването на желязо.

Втасването на хляба освобождава част от желязото, свързано от фитатите, и подобрява усвояването му. Абсорбцията на нехемовото желязо се оптимизира в присъствие на активатори като храни с витамин С. Затова ниският прием на този витамин е също рисков фактор за анемия.

Най-честите инфекции и паразитози, водещи до анемия, са малария, HIV, хелминтози, причинени от анкилостома дуоденале , шистозомиаза, аскаридози, трихуриаза, които са по-разпространени в Африка и Близкия изток. Механизмите за развитие на анемия са различни при различните инфекциозни причинители.

Железният дефицит много често е асоцииран и с други микронутриентни дефицити. Диетата, бедна на животински продукти, е бедна на лесноусвоимо хемово желязо, а също и на витамините А, В2, В9 (фолат, фолиева киселина), В12 и други микронутриенти. Дефицитът на витамин А води до анемия чрез засягане на трансфериновите рецептори и синтеза на хемоглобин.

Предизвиканата анемия се повлиява единствено при прием на добавки с комбинация от витамин А и желязо.

При недостатъчен прием на животински продукти, включително мляко, има ниско ниво на витамин В2 и хемово желязо. Това обостря съществуващ железен дефицит. Повишават се загубите на желязо през тънките черва и се нарушава мобилизацията на вътреклетъчното желязо. Тази анемия също трябва да бъде третирана чрез комбинация на железни препарати и В2.

Дефицитът на фолат води до появата на макроцитна мегалобластна анемия поради нарушен синтез на еритроцити. Години наред фолиевата киселина се включва в състава на железните суплементи, давани на бременните. По-нови данни обаче показват, че тя няма изразен ефект върху концентрацията на хемоглобина. Все повече учени смятат, че главната обосновка за включване на фолиева киселина в състава на железните суплементи за анемични жени е с цел намаляване риска от дефекти на невралната тръба при плода. Лошо усвояване на фолат се наблюдава вторично при инфекции.

Пернициозната (мегалобластна) анемия е автоимунно заболяване, включващо дефект в синтеза на вътрешния гастроинтестинален фактор, който е необходим за абсорбцията на витамин В12. Той се намира само в животинските продукти и активно се реабсорбира от жлъчката.

Дефицитът му традиционно се асоциира с продължително прилагане на строга вегетарианска диета. Дефицитът на В12 в развитите страни е характерен при възрастните хора над 65 г., а в развиващите се страни - във всички възрастови групи поради по-ниската консумация на продукти от животински произход. Застрашени са вегетарианки и техните деца, кърмачките и децата в предучилищна възраст и хора над 65 г., при които причината е атрофичен гастрит, водещ до намалено отделяне на солна киселина и съответно намалена абсорбция на витамина. Рискът е най-висок при съчетаване на нисък прием на В12 с храната и нарушената му абсорбция в резултат на инфекции, например с бактерията хеликобактер пилори.