Може и да ви излъжат, че сте пияни

Загадките на пиянството се увеличиха с още една, когато надлежно бе документирано, че и при пиенето на алкохол има ефект на пласебото. Много лесно човек се лъже, че се е напил. Пиянството е заразно и дори тези, които са били трезвени при запой, после казват, че ги е хванало.

В Нова Зеландия направили хитър експеримент. На голяма студентска компания в бар е внушено, че пие водка. Напитката всъщност е тоник с лайм, но я сервират в неотваряни шишета на известна марка водка. Младежите, които не знаели за подмяната, приели на вяра надписа на шишетата, пили и се напили. Другите, на които е казано, че всъщност пият тоник, останали трезвени.

Разчувстване до плач

Всеки си има едно наум за питиетата, които му действат зле. От джина например те избива на плач. Ако питаш обаче някой биохимик, той ще ти обясни, че активната съставка в джина е етанол и ефектът от него е същият все едно в каква напитка се съдържа. Разликите идват от концентрацията. Текилата пък те прави агресивен и като гаврътнеш 5-6 чашки, някой наоколо почва да те дразни и му налиташ на бой.

Няма много научни изследвания по въпроса, но през 1970 г. е сравнено действието на водката и на бърбъна върху група алкохолици в продължение на 18 дни. Първите 9 дни те пили бърбън, после минали на водка, като изпили еднакви количества. Очаквано, "не са наблюдавани значителни промени в поведението". Пиячите първо се развеселявали, но после ставали угрижени, депресирани и враждебни. Най-пияните проявили "психотични признаци".

Така че следващият път, когато се колебаете на бара какво да си поръчате - бърбън или водка - хвърляйте ези-тура.

Но е установено е, че коктейлите с ярки цветове напиват повече. Британско изследване от 1997 г. откри, че ако ви сервират нещо непознато (синьо, с дъх на мента), ви хваща по-лесно и се справяте по-зле на ребусите с думи в сравнение с пиячите на бира със същия градус.

Различен махмурлук

Но освен етанол в бирата, виното и ракията има и други вещества, които влияят на настоението и причиняват махмурлук. Евтините вина например са пълни с боклуци и от тях махмурлукът е най-тежък. Има истина и в убеждението, че от тъмните напитки (уиски, тъмна бира и червено вино) на сутринта си нещастен: Те съдържат повече странични химически продукти от производството, които допълват вкуса.

От тях особено внимание заслужава метанолът. Той е като етанола, но по-отровен. В ракиите и вината има доста от него. Метанолът чака целият етанол не бъде разграден, тъй като отговорните за това ензими предпочитат него. Така метанолът се плиска из тялото, докато най-накрая не бъде превърнат във формалдехид и една нетоксична киселина. Допустимото съдържание на метанол е 200 мг на литър, но често той е доста повече.

Според мнозина най-лошият махмурлук е от шампанското. Вероятно защото по котейлите го пият на гладно. Знае се и че шампанското опиянява по-бързо. Една теория обяснява това с мехурчетата, които след поглъщане се сливат в един и запушват пилора. Така пълният стомах не може да се изпразни към червата. И тъй като само 20% от алкохола се разгражда в стомаха, а цели 80% - в червата, пиещият шампанско е изложен по-дълго на опияняващото действие на алкохола.

Изследвано е и съчетанието на музика и шампанско. Синкопираната музика най-добре допълва ефекта на мехурчетата от пенливото вино по езика, наричан "усещане за мус". Ако ритъмът съвпадне с мехурчетата, мозъкът отбелязва това и си казва: "Давай, тук има съответствие" и двете неща се синхронизират. Оттук и изразът на английски "Джаз и фис вървят заедно."