Винаги съм се възхищавал на някои наши “политолози”, които мине, не мине и изобретяват собствена избирателна система. И дори я наричат на свое име! Това е все едно да изобретиш велосипеда. Не знам колко са вече познатите и описани системи, но заедно с разновидностите вероятно са над 1000. Да изобретиш № 1001 си е чиста шашмалогия.

Но щом у нас почне поредната дискусия за смяна на избирателната система, от коневръза веднага се пръква някой, който пак изобретява велосипеда. И пак го нарекъл на свое име.

На тези юнаци се дава думата само с една цел – да създават шум и бъркотия, за да се затлачи истината.

Нещо подобно се получава и с диетите у нас.

Сериозно ли смятате, че може да има “българска система”, наречена на името на този или онзи наш лекар? Къде у нас има сериозни лабораторни изследвания на биохимията на храненето? Кой е правил експериментални наблюдения със стотици, хиляди участници? Къде са научните им открития и публикации? Къде са им Нобеловите награди?

Това, което един български диетолог може да направи, е първо да се информира за най-новите резултати от изследванията в развитите страни и после честно да ги препоръча на клиентите си - без да има нахалството да се пише изобретател. Видите ли нашенски откривател, спасявайте се!

Класически пример е “системата за гладолечение на д-р Лидия Ковачева”. Тя се основава на нещо прочетено и очевидно недоразбрано от практиката на американските лекари – я Пол Брег, я Хърбърт Шелтън или някой друг от известните западни гладолечители. Д-р Ковачева обаче побългарява. Тя иска да сложи своя етикет. И за да смекчи “мъките на гладуването”, препоръчва да се хапва малко плод и да се пийва билков чай с мед.

Истината е, че “системата на Ковачева” е дълбоко сбъркана, вредна и опасна. Обяснявам.

Човек дебелее и си докарва болести, когато произвежда излишни количества инсулин. Именно инсулинът трупа тлъстините на тялото. Инсулинът се произвежда от панкреаса, когато организмът получи сигнал, че са постъпили въглехидрати, т.е. различните видове захар. И няма значение дали е рафинирана или плодова, мед, хляб – въглехидратите са си въглехидрати и вдигат инсулина, а излишният инсулин трупа тлъстините.

Ползата от гладуването е в това, че като се изчерпят гликозата в кръвта и гликогенът в черния дроб, спира и инсулинът. Тогава черният дроб започва да произвежда различните “кетони” – ензими, чрез които организмът се храни от собствените си резерви и преминава към режим на "автофагия" или “автолиза”, т.е. топи мазнините и най-различните вредни отлагания.

Какво обаче се препоръчва от д-р Ковачева? Разбрала-недоразбрала, тя решава да “смекчи” глада, като дава на пациентите си малко плод и чай с мед. И какво се случва? Първо, организмът веднага произвежда инсулин. Кетоните спират. Автофагията се отлага. На това отгоре възниква вълчи глад, но няма ядене. 20 дни на подобен режим е чисто изтезание. Сигурен съм, че има и жертви.

И въпреки това у нас някои диетолози си лепят етикета “Ковачева” на челото и се гордеят с него.

Спрете да изобретявате велосипеда! Когато заимствате, да е правилно, не побългарявайте нищо и честно споделяйте от какъв източник черпите!

Попаднах на модната у нас “система на д-р Пелов” D-r Pellov’s Solution. Тя очевидно си пробива път сред модните среди. Веднага казвам, че нямам сериозни възражения към нея. Основното ми възражение е, че д-р Пелов я нарича на свое име.

Има ли той свои сериозни изследвания? Няма. Има ли клиника? Издал ли е поне книга с теория, практика, препоръки и рецепти? Не е. Но вече има своя система, D-r Pellov’s Solution.

Днес в изследването на диетите и влиянието им върху организма се инвестират десетки милиарди долари. Има наистина много интересни открития. Но да си ги присвоиш, просто не е почтено.

Препоръките, които д-р Пелов излага като своя едва ли не патентована система, на Запад са под различни имена - “кетодиета”, “палеодиета”, “нисковъглехидратна диета” и т.н.

Бих препоръчал не една, не две, а десетки книги на знаменити западни терапевти и в тях ще прочетете онова, което според д-р Пелов е негова лична система. Сред тях например са книгите на Джеф Волек и Стивън Фини, на д-р Джейсън Фунг, както и много, много други известни специалисти с богата клинична практика.

Но те не наричат нищо на свое име, защото принципите на нисковъглехидратното хранене и гладуването са добре известни не от вчера и от днес, а от хилядолетия. Още в началото на ХХ век има и богат клиничен опит. Новото през последните 10 години е, че вече се изследва биохимията на тези диети в свръхмодерни лаборатории.

И е станало кристално ясно, че ниските на мазнини диети, които се препоръчваха по целия свят буквално до вчера, са изключително вредни. Те предизвикват затлъстяване, диабет тип 2, артеросклероза и алцхаймер, рак и още десетки патологии. Изключително вредни са и препоръките да се хапва нещо през 2 часа, за да се “поддържа висок метаболизъм”. Така се поддържа висок инсулин и се затлъстява.

Според мен до 5-10 години на Запад ще се забранят всички реклами на “снаксове”, които сега възбуждат апетита от телевизорите. Истината е, че ти си ти именно когато си гладен, а не обратното. Тези шоколадови вафли, които се пробутват през 5 минути, само ще ви докарат диабет. Та “Системата на д-р Пелов” явно е в час, но основната й слабост е, че се нарича “Система на д-р Пелов”. И освен това в нея има много спорни детайли. Да вземем само следния израз от едно негово интервю:

“Така - забравяте за сладкото. Ако ви се яде нещо сладко - само стевия и нищо друго.”

А всъщност няма значение дали си подслаждате кафето със стевия или захарин – усети ли сладкия вкус, мозъкът нарежда на панкреаса да пусне инсулина. Има инсулин, а няма захар. Клетките изпадат в шизофренно състояние, а последиците от това в момента се изучават.

Ако ви се яде сладко, изяжте един плод. Неговите фибри забавят действието на плодовата захар. Природата се е погрижила да ви даде отровата заедно с противоотровата.

По-горе споменах, че мога да препоръчам десетки книги, които да ви обяснят как работят вашите хормони и как да ги контролирате. Тук ще препоръчам само една, за съжаление на английски. Казва се “Кодът на затлъстяването” от доктор Джейсън Фънг (The Obesity Code by Jason Fung). Предполагам, че скоро ще я има и на български.

Фънг продава милионни тиражи, но никъде няма Fung Solution. И честно изрежда десетки изследвания на институти и лаборатории. Затова пак повтарям – не вярвайте на нашенските системи.

Просто няма такива!