По правило публичните места са добре осветени и човек вижда къде стъпва. Но дори в собствения му дом има зони на пълен мрак. И макар че хората са свикнали с подредбата на мебелите вкъщи и могат да маневрират между тях дори с вързани очи, стават сакатлъци. Особено нощем.

Травмите вкъщи са от подхлъзване, залитане и падане, от сблъсък в тъмното с врата и етажерка, от ритник право в нощното шкафче или в крака на гардероба. Често се случва човек да върви опипом по паркета и да стъпи върху топка или детска играчка (например камионче), да загуби равновесие и да се сгромоляса на пода. Той може да се спъне в табуретка или оставен на пода багаж - например дипломатическо куфарче.

Тежките падания или сблъсъците с предмети при недобра видимост са сред основните причини за викане на линейка, за посещения в травматологиите и за смърт при нещастен случай при хората над 65-годишна възраст. Освен това смъртността след обездвижване и залежаване в резултат на фрактури на краката (най-често на тазобедрената става) бележи ръст при възрастните хора и от двата пола. Според статистиката паданията водят до 70% от смъртните случаи след битов инцидент при хората над 75-годишна възраст.

Има обаче една много проста техника за ходене в тъмното, която лесно се усвоява и може да предотврати до 100% битовите инциденти от този тип. Нарича се "Скъсена лунна походка" и би могла да влиза в действие нощем и когато сте сънени по пътя от леглото до тоалетната и по обратния път.

При нея се ходи слепешката, като краката се повдигат съвсем малко над земята и последователно се приплъзват първо напред, после встрани. Правят се малки крачки, като стъпалото описва траектория като шахматния кон. Десният крак - напред и леко вдясно, после левият - напред и леко вляво.

За по-добро равновесие и за предпазване от препятствия по-високо над пода ръцете се свиват в лактите и следват движенията на краката. Всяка ръка се мести напред заедно с крака под нея и после настрани пак заедно с него.

При походката "Скъсена лунна стъпка" се правят по-малки крачки, отколкото посред бял ден, и заради това тя се нарича скъсена. Ръцете и крака при нея първи докосват и избутват напред и встрани евентуалните дребни предмети по пода и допират невидимите в тъмното пречки, преди да се блъснете в тях.