В борбата бе впрегната и имунната система

Има 4 начина за борба с рака. Основният е да се изреже. Има и три вида опити да бъде убит. Лъчетерапията го гори с радиация. Химиотерапията трови с химикали всички клетки, които се делят бързо, каквито са и туморните. А таргетната (целева) терапия, както подсказва и името й, се прицелва само в раковите клетки.

Поотделно и заедно, тези 4 вида лечение са допринесли постоянно да нараства преживяемостта при повечето видове рак.

Вече се прилага и пета терапия. За първи път през май 2015 г. на годишната конференция на Американското дружество по клинична онкология в Чикаго бяха огласени постиженията на имунотерапията.

Днес медицината дава достатъчно основания да приемем, че имунната система, (чиято функция по подразбиране е да пази тялото), може да атакува и рака. Хората с отслабен имунитет от болести или от лекарства (приемани след присаждане на орган), са по-уязвими към него. Рискови фактори като лошо хранене, злоупотреба с алкохол, стрес и пушене сриват имунната система. И обратно – спортът я укрепва и повишава шансовете за победа при рак.

Опитите да се даде здрав отпор на рака обаче са мижави. При ваксините най-успешна е срещу рака на маточната шийка – тя отблъсква микроби, които помагат да се образува тумор. Изплъзва се обаче създаването на универсална ваксина, която да стимулира имунната система да разпознава ракови клетки по белтъците, които те синтезират.

Но новите терапевтични подходи дава надежди. При тях, както и при целевите лечения, се използват антитела за белтъци, сходни с раковите. Но има и разлика. Те не атакуват пряко раковите клетки, а подбуждат имунната система да го направи.

Игра на котка и мишка

Ракът прилага 3 стратегии за заблуда на имунната система. Едната е да се престори на нещо друго, така че да не бъде разпознат като враг и убит. Другата е да потисне имунната система като цяло – тя е основната. Третата е да измами Т-клетките, които са убийците на имунната система и осигуряват траен имунитет срещу дадена болест.

Измамата става с белтъци по повърхността на туморната клетка, които се свързват с молекули от Т-клетките и ги "убеждават" да оставят тумора на мира.

През 2011 г. фирмата "Бристол-Майерс-Скуиб" представи продукта си Yervoy - антитяло, което се свързва с такъв белтък (CTLA-4) и осуетява измамата. Yervoy е първият лек, който удължава живота на пациенти с меланом. В сравнение със стандартното лечение той сваля с една трета риска от фатален край. При малък брой болни туморите дори изчезват и не се появяват повторно.

През 2014 г. година фирмата "Мерк" представи Keytruda - антитяло срещу белтъка PD-1. След една година 74% от лекуваните с него са живи. При лекуваните с Yervoy преживелите са 58%. След него "Бристол-Майерс-Скуиб" разработи и Opdivo, което също се прицелва в PD-1. "Рош" и "АстраЗенека" на свой ред правят опити в тази посока и също имат успехи.

Щом лекарствата атакуват различни белтъци, комбинацията им би била по-ефективна от приема поотделно. Така е и на практика. Времето без прогресия на болестта при пациентите с меланом е 6,9 месеца, ако приемат Opdivo, и 2,9 месеца при тези, които приемат само Yervoy. За приемащите и двата медикамента ремисията е 11,5 месеца.

Същите лекарства работят и при други видове рак. Keytruda - при рак на дебелото черво и при рак на главата и шията с разсейки. Opdivo е одобрено за лечение на рак на белия дроб и дава надежди и при рак на черния дроб, на пикочния мехур и на бъбреците. При крайна фаза на рак на белия дроб най-доброто лечение е химиотерапията, но само 5% от болните са живи 5 г. след нея. Ако обаче към нея се добавят иимунните лекарства, процентът скача на 20-30% и това е смайващ успех.

В помощ на армията от Т-воини

Чудесата в медицината са рядкост, а още по-малко - в онкологията. Този успех при белодробния рак е за жалост частичен. Само някои болни получават дълга отсрочка, повечето не се повлияват.

Едно от обясненията за това е, че някои тумори се спотайват от Т-клетките, като избягват да ги провокират. Фирмата "Джуно" от Сиатъл се надява терапията й CAR-T да реши този проблем. Тя най-общо включва извличане на Т-клетки от пациент с рак и модифицирането им, така че да отделят по повърхността си разпознаващ туморите белтък. След това те биват върнати в тялото на пациента.

Друга фирма от Сиатъл - "Имюн дизайн", прави нещо подобно, но отвътре. Създала е вирус, който променя генната структура на дендритните клетки ("сержантите", обучаващи Т-клетките). Надеждата е да се създаде цяла армия от Т-убийци на тумори.

За пациенти, които не реагират на белтъчните блокъри, ще е по-добре да получат Т-клетки, които вече са разпознали врага. Те могат да влязат и в "коктейла" на една бъдеща ваксина срещу рак. Имунотерапията е полезна и след операции, за да отстрани туморните клетки, които ножът е пропуснал. Тя е подходяща и като допълнение към целевите терапии. Туморите често развиват резистентност към тях, но двойният удар би бил смъртоносен за тях.

Новото лечение е обещаващо, но скъпо. Yervoy излиза 130 000 долара на човек за 1 г. Оpdivo е 150 000. Спад на цените ще има, ако повече фирми наводнят пазара с имунни лекарства.