Оплакванията от спешните отделения са безброй. Пострадалите и техните близки разказват какви ли не истории. У нас често се стига и до бой. Ако пациент с остри коремни болки е оставен да чака с часове и апендиксът му се спука, боят изглежда оправдан. Но почти винаги скандалите са от неразбиране как действат спешните отделения и как болният може сам да си помогне в тях.

Най-честите оплаквания са:

- "Чаках 4 часа да ме прегледа лекар."

- "Сестри, лекари, санитари сноват насам-натам, но никой не ми обръща внимание."

- "Няма кой да ти даде глътка вода."

По света чакането за "спешна" помощ е средно 55 минути, но нощем и в почивни дни може да се проточи до няколко часа. За България данни няма.

Най-важното, което човек трябва да знае в чакалнята за спешна помощ, е, че има неотложни случаи (т.е. с опасност за живота). Това са хора с инфаркт, инсулт, дихателна недостатъчност или с кървящи рани. И те са с предимство пред счупената кост, главоболието и стомашните болки.

Дежурната сестра преценява сериозността на проблема за всеки новодошъл и му определя място на опашката на приоритетите. Ако животът ви не виси на косъм, очаквайте да чакате повече. И не се жалвайте, когато някой дойде часове след вас, а го приемат първи. Както каза една от сестрите в спешен център в София: "Чакането е за добро. Щом чакаш, значи няма да умреш."

Ако обаче симптомите ви се влошат или се появят нови, докато чакате, уведомете дежурната сестра. В спешните отделения много мразят някой да повърне в коридора, камо ли пък да хвърли топа. Но пък няма полза да се преструвате, че ви е зле и да преигравате симптомите си. Така ще объркате диагнозата и ще ви назначат ненужни изследвания, за които се чака още повече.

Ако случаят ви наистина е спешен, обадете се на телефон 112. Линейката ще ви откара където трябва. Не отивайте сами, не бива да шофирате, нито пък да ви вози роднина. Ако сте с ленейка, ще ви прегледат и лекуват незабавно, дори още по пътя. Но ако проблемът ви не е спешен, щом пристигнете, ще ви пратят накрая на опашката.

Ако лекар ви праща в спешно отделение, поискайте от него лично да се обади там и да даде информация за състоянието ви.

Ако решите, че отиването до "Пирогов" е неизбежно, с някои мерки може да го направите по-ефикасно и да си спестите ядове. Ще спечелите и време, ако сте наясно какви алергии и хронични проблеми имате и ги изложите ясно. Добре е и да си водите списък с лекарствата, които пиете. Покажете го, както и резутатите от скорошни лабораторни и диагностични тестове, които са ви правени. Ако ви боли корем, а вече сте оперирани от жлъчка и апендисит, кажете го веднага.

Идете с придружител. Той ще ви обслужва, ще ви бъде нещо като адвокат, а и ще ви утешава.

Не бъдете крайно взискателни към точността на диагнозата. Спешният лекар е "специалист по всичко", т.е. поназнайва нещо за всяко състояние, но е вещ само в опасните за живота.