Проф. Кантарджиев: Болните трябва дълго да пият доксициклин или антибиотик от групата на хинолоните

31 души са болни от ку-треска в благоевградското с. Церово, съобщи здравното министерство. Взривът е под контрол, допълниха оттам.

От началото на март до момента РЗИ-Благоевград, отчита повишена заболеваемост от пневмония при жители на селото във възрастовата група 4 – 45 години. Оплакванията им са от висока температура (до 39 градуса), отпадналост и главоболие, без кашлица.

В момента в болница са 3-ма души.

"Причинителят на ку-треската бе доказан с генетични методи в Националната референтна лаборатория по рикетсии към Националния център по заразни и паразитни болести. Заболяването е много заразно, човек заболява най-често след вдишване на прах с ексременти от болни животни", обясни проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПБ и национален консултант по микробиология. 

Специалисти от Областната дирекция по безопасност на храните потвърждават, че болестта е причинена от заразени кози в селото. 

Опасността за хората е, че ку-треската може да засегне тежко сърцето - усложненията са миокардит, перикардит, ендокардит. Наскоро имало смъртен случай на лаборантка с ендокардит вследствие на ку-треска в столична болница. 

Антибиотиците за лечение на ку-треска са с активно вещество доксициклин или от групата на хинолоните, уточни проф. Кантарджиев. Терапевтичният курс трябва да е продължителен, тъй като микробът причинител има склонност да прониква в костния мозък и повторните активни инфекции не са рядкост, допълни той.  

 В природата източник на заразата са различни диви бозайници и птици, а сред домашните животни – предимно овце и кози. Животните по-често прекарват заболяването леко, но отделят причинителя с млякото, фекалиите и околоплодните течности. Заразяването на човека може да стане при консумация на сурово мляко, вдишване на прах, заразен с причинителя коксиела бърнети, обработка на вълна и кожи от болни животни или при обслужване на болни животни (клане, обработка на животински суровини, когато причинителят проникне през наранена кожа или конюнктива). По-рядко причина за заболяването е ухапване от заразени кърлежи.

Инкубационният период варира от 3 до 30 дни. По-често случаите са единични, но при повишена заразеност сред животните може да има и ограничени епидемии. Прогнозата е добра, тъй като причинителят е чувствителен към антибиотици.

Хората, които отглеждат животни, трябва да ползват защитно облекло, маски и ръкавици, както и да правят текуща дезинфекция на оборите, кошарите и други обслужващи помещения, а при аборт или мъртво раждане - заключителна дезинфекция с последващо изгаряне на плаценти, околоплодни ципи и останки, съветват от МЗ.

Всички, които не са изложени професионално на риск от заразяване, трябва да избягват консумацията на непастьоризирано мляко и млечни продукти, приготвени от такова мляко, както и контакт с необработена вълна, кожи и други продукти от животински произход.

"Това е пореден пример, при който болните животни се откриват, след като са заболели хора, а при инфекциите, предавани от животни - зоонози, трябва да е обратното. Трябва да се търсят активно заразени и болни животни", отбеляза проф. Кантарджиев.