Зимата е сезонът с най-висока смъртност, въпреки че темата за горещите вълни ангажира повече обществено внимание. Има разлика само в тълкуването. Едни лекари отдават увеличената честота на резките промени с широки амплитуди между температурите в съседни дни и честото им повторение – все зимно, но нестабилно време. Други обясняват, че основно дългите периоди на кучи студ покачват фаталната статистика. Предупрежденията остават в периферията на вниманието, защото числата се натрупват в различни клонове на медицината, докато инцидентите от горещите вълни винаги се хвърлят зрелищно в очи. За разлика от много животински видове човекът не е снабден с присъщи им “улеснения” за предпазване от ниските температури. Плах, но неуспешен опит на природата да се топлим от само себе си например е настръхването на косъмчетата по тялото – ясен знак, че ни е студено, но недостатъчно надежден като имитация на сгряваща козина.

“Студът е свързан с увеличение на сърдечносъдовите кризи, настинки, грип, астматични пристъпи, студова алергия, измръзвания, злополуки, някои от рисковете очакване, за други не подозираме – дава примери общопрактикуващият лекар д-р Бисер Георгиев, който прави биопрогнозите за читателите. - Забелязва се и влошаване на диабетиците, въпреки че там се намесват и социални фактори.”

Когато температурата излезе от зоната ни на комфорт, командването на процесите в тялото се поема от хипоталамуса. Той е жлеза в мозъка, която освен всичко друго изпълнява ролята на термостат. При студ нарежда на кръвоносните съдове близо до кожата да се стеснят и да пропускат малко кръв, за да се отдава възможно най-малко телесна топлина навън. “Пуска ток” на мускулите, за да ги накара да треперят и така да произвеждат сгряваща енергия за тялото – експериментално е установено, че продукцията може да се увеличи 5 пъти. Косъмчетата настръхват, за да създават макар и рехава изолация. Зъбите тракат, за да поддържат тонуса в устата, гърлото и носа. Дали това е достатъчно, зависи от индивидуалните особености на човека, от здравето му, от агресията на околната среда и времето, през което сме изложени на нея, и дали се храни, за да поддържа “горенето” на енергия.

Изучаването на влиянието на времето върху здравето е предмет на сравнително младата наука биометеорология. Ето как тя обяснява рисковете от студа.

Стеснени съдове: сърцето

работи повече, изморява се

Студът води до стеснение на кръвоносните съдове и сърцето трябва да извършва повече работа, за да движи кръвта през дългата мрежа от каналите с намален диаметър. Това, от една страна, е по-изморително за него, от друга – в стеснените съдове артериалното налягане се повишава.

Ако към неблагоприятния климатичен фактор се добави и пушене, кръвното се вдига два пъти повече, отколкото при непушачите. По подобен начин въздействат и много от лекарствата, които вземаме при вирусни настинки и грип.

При ниски температури кръвта се сгъстява - увеличава се концентрацията на холестерола и кръвните клетки. Плътността й (вискозитетът) може да се увеличи почти с 1/5. Това вдига и съсирваемостта, съответно – риска от образуване на тромби и запушване на кръвоносен съд на сърцето (инфаркт), мозъка (инсулт), белия дроб (емболия). Особено върху почвата на съществуващ проблем сърдечносъдовата смъртност се увеличава с 10-15 процента. При такива хора със сигурност трябва да се намали физическото усилие на открито - чистене на сняг, пренасяне на тежки неща, цепене на дърва и т.н.,  защото това допълнително затруднява сърцето.

Зачестяват

спазмите на Рейно

Болестта на Рейно се среща около два пъти по-често при жените и при младите хора.

Изразява се в различни по продължителност спазми на малките кръвоносни съдове. Болестта се провокира главно от студ или от стрес.

По време на кризата пръстите на ръцете (краката) “побеляват” заради недостига на кислород до тъканите. Като следващ етап посиняват от застоя на кръвта. В тази втора, по-тежка фаза на спазъма, може да се стигне до парези. При отпускане на съдовете обикновено в тях нахлува много кръв и кожата в проблемния участък се зачервява.

В някои случаи спазъмът може да обхване малките съдове на ушите, на носа, на устните.

Кризите са болезнени, освен това в различните си етапи причиняват изтръпване, мравучкане, обездвижване. При ветровито време заради движението на въздуха кожата се охлажда по-бързо. Напоследък този факт намира практическо отражение в прогнозите за времето. Авторитетните синоптични центрове освен температура на въздуха включват и параметър “усеща се като” според скоростта на вятъра.

Студовата диуреза

ни абонира за WC-то

При свиване на повърхностните кръвоносни съдове повече кръв се задържа във вътрешността на тялото. Това увеличава не само обема й, но и налягането. Мозъкът ги възприема като неестествено задържане на течности. За да възстанови равновесието, подава сигнал на бъбреците да работят по-интензивно, да извлекат повече вода от кръвта и организмът да изхвърли уж излишната течност като урина. Това е причината да ни се ходи по-често до тоалетна, когато ни е студено.

Резултатът е постепенно обезводняване. Стига се до омагьосан кръг: стесняване на съдовете - увеличено налягане на кръвта, стремеж на бъбреците да извеждат повече вода. При ветровито време процесът е по-бърз и драстичен, защото движението на въздуха предизвиква по-силно охлаждане.

Уртикария и сърбеж,

а то - алергия към зимата

Едно е да не харесваш зимата, друго – организмът ти да не може да се приспособи към нея. Студовата алергия се манифестира с уртикария – обрив, оток и сърбеж до болка, а не с чувството за студ, както мислят щастливците, които нямат лични впечатления от нея. Диагнозата се поставя след обикаляне в много кабинети, защото обикновено се отдава на други проблеми с подобни симптоми.

Студовата алергия може да се проявява и като реакция на лигавиците в носа и устата и това да е обяснението за вечно болното гърло през зимата. Нещо, което повечето хора не подозират.

Имунитетът на лигавиците отслабва,

пропускат вируси

Около 200 вируса причиняват настинка, десетки са и грипните щамове. Те ни атакуват по-масирано през зимата, защото прекарваме дълго в затворени помещения и транспортни средства. Така един болен заразява десетки.

Лошо е и това, че през зимата до земята достигат по-малко ултравиолетови лъчи, които в топлите сезони убиват част от вирусите.

Често сменящите се или продължителни ниски температури подлагат на стрес и изтощение организма.

Имунитетът страда и покрай намаления приток на кръв в периферията на тялото. Кръвта пренася и имунни клетки, а в малкото циркулираща кръв и защитните клетки са в камерен състав. Така през лигавицата и кожата преминават повече патогени.

Очаквани, но подценявани удари от

ледената епоха: астма, измръзване, травми

Астмата е вид алергична реакция. В затворените помещения провокиращите я частички са много повече, отколкото на чист въздух, и това поражда повече пристъпи. Не е изход да скитате с часове навън – сухият студен въздух влошава ситуацията. От охлаждането дихателните пътища се стесняват, а слузта се увеличава и затруднява поемането на въздух. Падне ли мъгла в студа, трагедията за астматиците става пълна. Стаята става по-малкото зло.

Ако престоят навън е свързан с професията, само топли дрехи не спестяват здравословните рискове от преразхода на енергия за топлене на тялото. Изчислено е, че при продължителен престой на отрицателни температури човек трябва да увеличи с около 50% калоричността на храната си.

Преохлаждането на организма води поетапно до хипотермия и измръзване. В градски условия това се случва често с хора, прекалили с алкохола, или бездомници. От бяла смърт в планината не са застраховани дори опитни хора. След първоначалния студ човек изпада в състояние на еуфория и измамен температурен комфорт и заспива. По-често - завинаги.

Сам по себе си студът води до повече травми от падания - зимните дрехи ограничават движенията, мускулите са по-сковани. При поледица към това се добавят подхлъзванията и счупванията на китки и глезени, при възрастните - застрашаващите живота травми на тазобедрената става.

При ходене по лед и пропадане във вода човек губи телесна топлина около 25 пъти по-бързо, отколкото на въздух със същата температура.