Полипите на дебелото черво успешно се оперират с ендоскопия

Ракът на дебелото черво е едно от най-разпространените онкологични заболявания у нас, но въпреки това повечето хора гледат пренебрежително на възможността за ранни профилактични прегледи. Може би затова 33% от новооткритите случаи у нас са в стадий IV, казват от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

В по-богатите страни има скринингови програми, които обаче струват скъпо (виж по-долу). Добре е човек дори при незначителни стомашно-чревни оплаквания да отиде на профилактичен преглед при гастроентеролог, съветва доц. Панайот Куртев, който оперира тумори на дебелото черво и ректума в Центъра по онкология в София. При необходимост той ще назначи колоноскопия. Методът за диагностика се прилага в болнични условия, но отнема само един ден.

С ендоскопски накрайник оглеждат вътре дебелото черво за някакви изменения.

Може да се сложи лека локална упойка, но не непременно. Дискомфортът за пациента е свързан единствено с лекото раздуване на дебелото черво с въздух, пояснява доц. Куртев.

Вече има и още по-ново изследване - виртуална колоноскопия. То се прави с компютърен томограф. Пак се вкарва въздух, но лекарят вижда изображението на дебелото черво отвътре обемно. Ако се установи полип обаче, при този метод не е възможно да се вземе проба или дори да се премахне веднага. Това позволява само ендоскопското изследване.

Много хора се страхуват дори от диагнозата полипи. Наистина, те са предраково заболяване. В 90% от случаите туморът на дебелото черво се развива от полипи, но това не става веднага, а за около 10 г. В този период здравият човек трябва да се изследва.

Полипът може да подскаже за себе си, като започне да кърви.

Пикът на заболяването е към 68-ата година. Затова след 50 г. човек трябва поне веднъж на 2-3 г. да си прави колоноскопия - да се огледа цялото дебело черво. Ако се установят полипи, те се премахват и след това пациентът се наблюдава, описва лечебната практика доц. Куртев.

Дори и при поставена диагноза, доста пациенти пак избягват да търсят онколозите от страх. Има голяма необходимост от здравна просвета, особено при заболявания, където се наблюдава висока смъртност, смята доц Куртев.

Общуването с пациентите понякога е доста трудно, казва той. “Понякога близките идват при мен и ме молят да бъда внимателен в думите към болния. Много важно е да не се наруши психичният баланс на човека. Ако той е нестабилен, казваме, че ще го оперираме от полипи или язва, а думата "рак" се избягва. Други пациенти, напротив, - идват и сами заявяват, че са наясно с диагнозата. Искат да са напълно информирани за възможностите на лечение. Към такива болни сме напълно откровени, те са склонни да се подложат на различни доказани терапии”, пояснява хирургът. Борбените пациенти живеели по правило по-дълго. При другите често една лъжа следвала друга лъжа. Ако сме казали, че има язва, а трябва да правим химиотерапия, как да му обясним, пита се лекарят.

Проучване на туморите на дебелото черво и ректума сред 450 оперирани сочи, че мъжете боледуват малко по-често от жените. Заболяемостта и смъртността имат тенденция за увеличаване, като смъртността през последните години остава приблизително една и съща, казва доц. Куртев.

Ректумът също е част от дебелото черво, но разделянето на диагнозите е заради различните подходи в лечението. Туморите на дебелото черво се лекуват предимно по хирургичен начин. При ректума се редуват химиотерапия, лъчелечение и хирургия в зависимост от стадия на заболяването и разположението на тумора.

Терапията и в двата случая е комплексна. За определяне на стадия у нас се използва международна скала - TNM. Т е за големината на тумора, N - броя на лимфните възли, и М - далечните метастази. Комбинацията от трите фактора определя стадия на заболяването и подхода при лечението.

Всеки един дискомфорт на стомашно-чревния тракт е повод здравият човек да се обърне за консултация към лекар - гастроентеролог, подчертава доц. Куртев. Установи ли се нещо съмнително, той ще го препрати към хирург онколог. Както повечето тумори, така и тези дават симптоми, когато заболяването вече е доста напреднало.

Болните имат куркане на червата, болка, запек или диария (зависи от нивото на тумора). Колкото по-ниско е разположен туморът, толкова по-изразени са функционалните разстройства. Отделят се слуз и кръв.

Високите тумори на десния колон се проявяват с анемия. Тя се установява с тестове за кръв в изпражненията. След това се прави при необходимост сигмоидоскопия или фиброколоноскопия. Това е инвазивна техника, но дава сигурен резултат на 95-100%. Операцията на тумора е премахване на самия тумор в здрави границии и лимфния басейн. Много пациенти ме питат "Колко сантиметра ще ми изрежеш - 10 или 20 см?", разказва доц. Куртев. Няколко сантиметра повече или по-малко нямат значение. В онкохирургията по-важно е да се махнат регионерните лимфни бариери на разпространение на метастазите - засегнатите лимфни възли. Всеки един тумор има определен лимфен басейн, в който се разпростира. Ако се остави част от засегнатата тъкан, след 6 месеца туморът ще направи рецидив, пояснява доц. Куртев.

Спорт и нискокалорична диета пазят от заболяването

У нас няма скринингова програма, но в някои по-богати страни се обхваща голям контингент от населението, разказа доц. Панайот Куртев от Центъра по онкология в София. Преглеждат се 50-100 хил. души и се изолират по-млади хора, които вече боледуват. Те се насочват за лечение и така се постигат добри резултати - снижаване на смъртността. Подобна програма обаче е доста скъпа. От друга страна, е необходима широка разяснителна кампания сред населението, за да могат рисковите групи да се прегледат.

Скрининг програмите работят с хемокултест - кръвен тест върху изпражненията. Прилага се просто - с нещо като лакмус. Ако се установи кръв, човекът се препраща към гастроентеролози, които установяват дали има тумор, или хемороиди, полипи. Така диагностиката започва рано. Полипите могат да се премахнат по ендоскопски начин.

Има някои правила за първичната профилактика, които всеки може да спазва. Най-важна е физическата активност, която не позволява застой в дебелото черво. Така токсичните елементи, които се натрупват там, не действат продължително време. Положително влияние оказват намаляването на калориите и използването на ненаситени мастни киселини. Трябва да се избягват пържените храни. Колкото по-дълго се обработва термично храната, толкова повече мазнините в нея преминават в наситени и в хетероциклични ароматни амини, които са канцерогенни за дебелото черво. Препоръчва се консумацията на пресни плодове и зеленчуци, които създават по-активна перисталтика, използването на микроелементи - селен, витамин Д и калций. Има разработени хранителни програми.

Най-важното обаче е заболяването да сеустанови в ранен, предклиничен стадий. Хората трябва да се самонаблюдават и сами да търсят помощ.

В страха си някои пациенти гледат да избягнат на всяка цена посещението при онколог, споделя впечатленията си специалистът. Отиват при друг специалист, който обаче може и да не оцени правилно някои първи по-дискретни признаци. Това е една от причините туморите на дебелото черво у нас да се откриват късно. Освен това връзката между доболничната и болничната помощ не е много добра. Ако специалист постави диагноза в кабинета си, пациентът често е оставян сам на себе си да реши към коя болница да се обърне и се затруднява в избора си.

При операцията се изрязват и засегнатите лимфни възли. СНИМКИ: АВТОРЪТ И ДАК

Спортът помага срещу лениви черва и по този начин пази от рак.