Расте списъкът на дрогите “легалки” според проучване сред 100 хиляди тийнейджъри от 35 държави в Европа на тази възраст

Обнадеждаващо е, че пушенето и употребата на алкохол сред 16-годишните показва тенденция към намаляване в повечето европейски страни, включително в България. Но нашите ученици не са сред отличниците. Това показва изследване, което проследява тенденциите от 1995 г. насам на базата на национално представителни проучвания в 35 държави.

Пушещите български деца в първия гимназиален клас са с 5% повече от средното за Европа. Страната ни попада и сред държавите с висока употреба на алкохол наведнъж от децата в първия гимназиален клас. На експертен език това се нарича епизодично ексесивно пиене – един след друг по 5 концентрата за времето на един купон, или 5 бири, или 5 чаши вино.

У нас 86% от

най-малките

гимназисти са

пили алкохол,

като разликата между момчета и момичета е само 3 процента.

На първо място сме по пушене сред 16-годишните – всеки трети е палил редовно в последния месец, докато средното за останалите държави е 21%, или всеки пети.

Всеки ден от началото на стажа си като пушачи палят 1/4 от учениците, което е два пъти повече, отколкото средното за учениците в другите държави. Смущаващо е също така, че в групата на пушачите у нас

момичетата

пушачки са със

7 на сто повече

от момчетата.

За дебют на 13 г. или още по-рано съобщават 7% от децата ни - почти два пъти по-голям процент от средния. Това съобщи Анина Чилева от Националния център по обществено здраве и анализи и водещ изследовател по Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) за България. В него от близо 100 хиляди ученици, родени през 1999 г., от нашата страна са общо 2922 деца.

По изпити за 30 дни брой питиета само с 2 чаши ни води Лихтенщайн – у нас средното са 7 стандартни напитки според вида на алкохола, което означава

2 алкохолни

напитки

в седмицата

( 50% от момчетата и 42% от момичетата). Въпреки че пият сравнително често и казват, че по купони обръщат една след друга по 5 и повече напитки, българските ученици не са рекордьорите по консумация на алкохол.

Въпреки че пият сравнително често и казват, че по купони обръщат една след друга по 5 и повече напитки, българските ученици не са рекордьорите по консумация на алкохол.

Малко по-успокояващ е изводът в доклада, че нашите деца пият често, но не пият най-големите общи количества чист алкохол в последния ден на употреба, коментира Анина Чилева . Средно се падат по около 40 мл твърд алкохол срещу 90-ина за “шампионите” от Дания. По този показател българските младежи са с най-добри показатели в истинския смисъл на думата. Макар и почти само по този критерий, 16-годишните ученици у нас са в последната десетка, т.е. не записват негативни “подвизи”.

У нас между 20 и 22 хиляди от учениците в първия гимназиален клас вече са опитвали наркотик
Най-често това е канабис, каквато е и световната, и европейската тенденция, съобщи Момчил Василев, директор на Националния фокусен център за наркотици и наркомании към Националния център по наркомании.

В сравнение с първите проучвания по ESPAD, които са с цикличност 4 г., процентът днес е двойно по-висок, отколкото при първото ни включване в изследването през 1999 г. За този период по употреба на наркотици от 16-годишните
Европа се е
върнала на
18%, което е
нивото от 1995 г.
Това не се отнася за нашите ученици. За България стартът е с 4 пункта по-нисък от средноевропейските стойности. Още на следващото изследване през 2003 г. сме “ги стигнали европейците” и започваме да дърпаме нагоре.

Днес вече сме се качили на 30 процента, поясни експертът. Приликата с европейците е само по почти равния брой момчета и момичета, които са опитвали канабис.

Трима от всеки десет ученици считат, че канабисът е леснодостъпен. Усещането за достъпността на другите незаконни наркотици е сравнително ниско: екстази (12%), кокаин (11%), амфетамин (9%), метамфетамин (7%), крек (8%).

За актуалната (реалната) употреба на дрога специалистите се ориентират по използването през последните 30 дни преди участието в анкетата.
За 35-те държави участнички това са
7% от учениците,
а данните за
България сочат
12 процента
Това ни нарежда във втората по тежест група на картата на употребата на канабис сред младежите в избраната възрастова група. В близка ситуация сме с Чехия и Словения. По-неблагоприятна е статистиката само за Франция и Италия. Навсякъде в Европа момчетата по-често от момичетата пушат марихуана.

Нова тенденция е разширяването на списъка на новите т.нар. дизайнерски наркотици, които имитират ефектите на познатите незаконни екстази и канабис, но се подвизават с названия като законни дроги, етнорастения, новаторски химикали и се предлагат под различни форми - от билкови смеси до прахчета и таблетки, обясни Момчил Василев.

Водим по използване на анаболни стероиди

Анаболните стероиди се очертават като най-новата тенденция сред подрастващите. Средно от страните, участващи в ESPAD, употребата им е около 1%. Но нашите ученици излизат на първо място с 4% “консуматори”, като съотношението момчета - момичета е малко над 3 към 1, посочи Момчил Василев.

Най-масово използваният наркотик сред учениците и у нас, и в Европа е канабисът, но през последните 4 г. се забелязва нарастване на дяла на другите дроги, сред които и т.нар. дизайнерски “легалки” и нови психотропи, по които децата ни са на 4-о място. В тази категория употребата сред българските 16-годишни е поне 2 пъти по-висока от средното за Европа, изчисли Василев. Най-често опитваните на континента са екстази, амфетамин, метамфетамин и кокаин или други халюциногени.

Средно 1-2% от учениците в проучването признават, че най-малко веднъж са пробвали наркотик, различен от канабис. Но изследователите обръщат внимание, че за всеки от тези типове дрога по-високи нива - 5-6%, се отнасят за България. Затова можем да говорим за бум на употребата на стимуланти, включително синтетични, уточни експертът.

Залагания онлайн увличат всеки трети младеж у нас

Да, участвам в онлайн залагания. Така отговарят 23% от всички момчета и 5% от всички момичета, участвали в изследването. За включване в хазартни игри поне веднъж през последните 12 месеца обаче съобщава всяко трето българско момче и 7 от всеки 100 момичета. Това ни нарежда на 7-а позиция в групата, оглавявана от Гърция.

На 10-а позиция се класираме по гейминг увлечението - за седмица нашите деца играят онлайн поне през 4 от дните. Обсебените от тази страст момчета са 4 пъти повече от съученичките им с такъв интерес. Момчетата по-често от момичетата се увличат от онлайн игрите.

Момчетата по-често от момичетата се увличат от онлайн игрите.

Какво друго правят децата в нета? Най-често се застояват в социалните медии, сърфирату, свалят музика. На последно място в заниманията се нарежда залагането на пари. Но този най-нисък дял според специалистите не е много розов за България - при средно 3% за Европа наши деца се представят с 8%. И това се случва през ден.