Аз съм първият пациент от България, които имаше възможност изцяло да бъде под грижите на Евротрансплант. Когато се разбира, че има съвместим донор за мен, за операцията беше изпратен да ме вземе по най-бързия начин медицински самолет. Така на 8 март бях придвижена до Клиниката по гръдна хирургия в Медицинския университет във Виена.

Това разказа Наталия Маева – третият българин с трансплантиран бял дроб, рамките на Втората европейска конференция по трансплантации и физическа активност, която започна в Правец. Тя е дарила своя болен бял дроб за научни изследвания и те вече са започнали в специализиран център в Германия.
Надява се така да допринесе за напредък в лечението на най-рядката форма на пулмонална хипертония, от която страда. Наталия даде първото си интервю след трансплантацията за "24 часа".

Заболяването е не е съвсем проучено. То има прогресиращ ход и с напредването му пациентите се борят за всяка глътка въздух. Заради липсата на ефективно дишане те стават зависими от кислородни апарати. Трансплантацията на здрав орган е единственото наистина ефективно решение.

В момента в националната листа на чакащите за трансплантация на бял дроб са 17 българи с различни диагнози, които водят до тежки увреждания на органа. 

В нашата клиника във Виена правим между 100 и 120 трансплантации на бял дроб годишно, обясни проф. Валтер Клепетко – водещ на трансплантационната програма в Австрия, който участва в конференцията. 

Наталия разказа пред журналисти, че вече сбъдва едно по едно обещанията си за след трансплантацията. „Прибрах се пеш от НДК до жк Борово, където живея – изглежда нещо много дребно, но за мен значи много, защото ми дава усещането, че си връщам живота отпреди да се разболея. Работя и над сценария за документален филм, който си бях обещала да направя, когато мине операцията. А една по-далечна цел е да отида до Канада.” Последното желание е резултат на едно необяснимо състояние на Наталия скоро след трансплантацията – струвало й се, че е в Канада. Тя не знае нищо за донора си – нито неговата възраст, нито откъде е, нито какъв човек е бил, но си мисли, че това необикновено чувство по някакъв начин е свързано с него. „Може би тази част от него, която сега е в мен, е била някога в Канада.”

Радвам се, че устните на Наталия вече не са сини от липса на кислород в кръвта, че говори дълго, без да спира на всяка втора дума от липса на въздух, че е жизнена като всяка млада жена на нейната възраст. Вярвам, че скоро животът ще се промени по същия начин за още двама българи, на които ще бъде трансплантиран бял дроб, каза д-р Марияна Симеонова – директор на Изпълнителната агенция по трансплантации.