Защо ли сме провъзгласили бананите за най-мощното калиево гориво за сърцето, щом картофите осигуряват полезната съставка в още по-големи количества? Сладостта на плода вероятно си казва думата. Но основната причина е лошата репутация, с която вкусната грудка се сдоби покрай пърженето във веригите за бързо хранене. Задълбочените в науката за храненето имат още един аргумент - високия гликемичен индекс. Но практически това е търпим недостатък, защото грудката е източник и на фибри, особено ако се яде с кората, където са концентрирани много от ценните съставки.

Картофът е много полезен и калориите му не са заплаха за талията, ако е приготвен без мазнина. Връзката му със сърдечното здраве е калият. Но минералът улеснява и доставките на кислород за мозъка и по този начин поддържа ума свеж. Хората, които са загрижени да си осигуряват поне препоръчваните от Световната здравна организация 3,5 г за деня, са в по-благоприятна позиция. Диетите с храни, които са добри източници на калий и в същото време имат малко натрий, може да намалат риска от високо кръвно
налягане и инсулт. Картофът отговаря идеално и на двете условия. В една средно голяма грудка (около 140 г) природата е вложила кръгло 740 мг калий, а в банан с приблизително същото тегло - към 490 мг.

Сравнението е съвсем коректно от диетологична гледна точка, защото са близки по калоричност за грам. Калият помага за контрола на кръвното налягане, а с всяка допълнителна калория от картофите стойностите му в организма се повишават с 1,6 мг. Данните от проучването са публикувани в американското издание на специалистите по експериментална биология в САЩ. Техни британски колеги отдават добрите влияния върху сърцето и на кукоамина, известен с понижаващото кръвното свойство.
Картофът е и надежден източник на витамин С - безспорно най-препоръчвания за здравето във всички възрасти, витамин В6, фолиева киселина, аминокиселината триптафан, манган, мед, желязо, цинк, влакнини, за които се смята, че може да имат потенциал да защитават от сърдечносъдови заболявания и рак. Един среден картоф е източник на цели 4 грама фибри - колкото има и в половин чаша броколи. А те са смятани за фаворити в категорията.

Наложената от гурме кухнята мода на цветната храна и увлечението на диетологията по ползите от тъмните фитобагрила в плодовете и зеленчуците слага на заден план бледите им събратя. Но науката е пред завой. Когато става дума за зеленчуци, сме длъжни
след пъстрото да обърнем по-сериозно внимание и на бялото, съветват авторите на ново изследване. Те напомнят, че картофите, лукът, светлата ряпа, пащърнакът, карфиолът, гъбите имат щедър принос за снабдяването на организма с калий и магнезий. А това са и хранителните съставки, които са се оказали в най-голям дефицит при съвременния начин на живот на Запад. Въпреки че е вярно за някои растителни храни, цветът на зеленчуците не е толкова пряко свързан със здравословните вещества и концентрацията на полифенолите, както се смяташе досега, твърдят учените.

Единствените резерви, свързани с картофите, са за начина, по който ги съхраняваме и приготвяме. Повече хора ще се въздържат да използват позеленели грудки, ако знаят причината за предупреждението. Зеленият оттенък се получава, защото по същество те са корени, които нормално живеят под земята, а са държани на светло и получават
"слънчево изгаряне", което ги кара да правят хлорофил, сякаш са листа, а не грудки, и да образуват много соланин - горчив алкалоид, който има токсичен ефект. Някои хора отдават на веществото засилването на артритните им болки, но науката не го доказва. Затова пък се смята за безспорно, чо веществото дразни клетките, които изграждат лигавицата на червата, и би могло да ги увреди. Възможни са и диария, главоболие, дихателен дискомфорт. Затова съветът е да не се купуват позеленели или прораснали картофи.

Вкъщи е добре да се държат без полиетиленова опаковка на тъмно и хладно. Но
не и в хладилник - нишестето им се трансформира и ще придаде неприятен вкус
на зеленчука. Лош избор е и да ги държите до лука - отделят вещества, с които взаимно провокират загниването си. Съхранявани правилно, старите картофи издържат няколко месеца. Ранните са много по-нетрайни. Продаваните в момента обелени от кожичката картофки се развалят и за 2-3 дни, защото "голи" са много уязвими за бактериите.
Полезните си вещества зеленчукът запазва най-пълноценно, когато е печен, варен, сотиран. А ако е приготвен с малко мазнина, не води и до напълняване. Дори е главен герой в диета за отслабване - ядат се само картофи и листни зеленчуци, от която за седмица може да се свалят 2-3 кг.