Тежки болести, които измъчват хората, се причиняват и от трансмазнини. Това обясни пред bTV експертът по хранете д-р Людмила Емилова, която има и специалности по кардиология и по вътрешни болести, по повод дебата да бъдат ли забранени хидрогенираните и трансмазнините.

Д-р Емилова се обяви и против рекламите на маргарини, които шумят, че съдържат полезните омега-3 и омега-6 мастни киселини. „Много лошо с много малко полезни какво прави?“, попита тя.

Лекарката обясни, че ефектът от хидрогенираните мазнини не се усеща веднага, но те се натрупват през годините и водят до бавна и сигурна смърт. Те са сред основните причини за инфаркт и инсулт.

„Това се натрупва, и най-опасно е, когато си намажеш филия с маргарин и след това пиеш нещо топло. Това дава възможност да се разтвори в стомаха и да отиде в кръвоносната система. Натрупва се по артериите“, обясни тя и посочи, че това води до плаки и стесняване на съдовете.

Трансмазнините причиняват постоянно тлеещо възпаление в организма – сигурна предпоставка за ракови образувания. Те предизвикват и хиперинсулинизъм, което уврежда панкреаса и води до диабет. Експертът заяви, че вече много деца страдат от диабет тип 2, който е характерен за възрастните. Тези храни влияят и на поведението на децата, тъй като пречат на нормалното кръвоснабдяване на мозъка и водят до агресия или депресия.

„Правят се реклами на абсолютно вредни храни“, заяви тя и препоръча хората сами да си приготвят храната и да не се доверяват на супермаркетите.

Георги Балджиев от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) пък посочи в кои храни се влагат най-много трансмазнини – бисквити, вафли, готови тестени изделия и най-вече маргарин. „Опасността човек да прекали си консумацията на тези мазнини е голяма“, каза той. „Няма безопасно количество на трансмазнини. Количеството, което трябва да се поглъща, е 0“, препоръча той.

Балджиев обясни, че БАБХ не работи по формирането на политики. Политиките се формират от изпълнителната власт и ЕК. Пълната забрана на трансмазнините, обаче, ще наруши основна привилегия в ЕС – свободното движение на стоки, и вероятно ще попречи това да се случи.

В САЩ се води много добра статистика на заболяванията и факторите, които им влияят. У нас подобна база данни няма. „В България не се знае каква е консумацията“, каза Балджиев.

Той обясни и как практически да се разбере дали продукт с растителни мазнини съдържа трансмазнини. Ако е течен, по-вероятно е да няма. Ако е твърд обаче, почти сигурно е, че съдържа вредната съставка.

„Дори производителите вече доста съвестно изписват „хидрогенизирано растително масло“, каза той. Един от начините за прикриване на съдържанието на такъв продукт е изписването на етикета „частично хидрогенизирано растително масло“. Това е заблуда, тъй като по принцип тези мазнини са частично хидрогенизирани. Ако бяха напълно хидрогенизирани, те щяха да са наситени и нямаше да са вредни, обясни експертът.

Ако тези мазнини се натрупат в мастната тъкан, те си остават там, но не вредят на човека. Ако, обаче, станат съставна част от клетките и тъканите, тогава се изменя и функцията на органите. Общо взето, ако човек е консумирал такива мазнини, няма как да ги изведе от тялото си. Единственото, което може да направи, е да спре да ги консумира и натрупва.