В началото на десетилетието модерните диети за отслабване следваха принципа 5:2 - 5 дни в седмицата се храниш нормално, два гладуваш. Постепенно тази формула беше прегазена от обявения за по-ефективен модел 4:3. Сега триумфално шества новата формула 1:1.

Хедонистите иронизират, че утре вече ще е 0:1 - на практика не ядеш.
И това е възможно според екстремистите в теорията за здравословното хранене, макар че като всяка крайност се опровергава от живота.

Истината е, че все повече изследвания доказват ползата от намаляване на храната през определени периоди от време. И все по-често целта на ограниченията не е само да натикат позакръгления западен човек в джинсите от гимназията. А да поправят щетите върху здравето от преяждането, захарта, солта, вредните мазнини, агресивните консерванти и добавки.

Затова и диетата 1:1 (популярна и като "Ям - не ям", "Периодично ядене", "Пулсиращо гладуване") шества триумфално по света. А научно изследване на катедрата по кинезиология и хранене в университета на Илинойс в Чикаго вдигна допълнително рейтинга й. Учените съобщиха преди дни резултатите, които надминават очакванията - за 3 месеца режимът стопява килограми и свива риска от инфаркт и инсулт.

В края на изследването телесното тегло е средно с 6% надолу, обиколката на талията, която е ориентировъчна мярка за опасните коремни мазнини, намалява с около 7 см, кръвното налягане се приближава към нормалното. Но как е постигнат този резултат? Не правете това сами вкъщи, процесът трябва да се ръководи от лекари, предупреждават диетолозите.

Доброволците за изследването са били вербувани с помощта на реклами, поставени около университета на Илинойс в Чикаго, и пресети до нужната бройка на случаен принцип. Иначе всички са отговаряли на базовите условия - човек да е на възраст между 35 и 65 години, индексът на телесната му маса да е в границите 20-29 (за наднормено тегло се говори при индекс над 25), физическата му активност да може да се характеризира като слаба. Освен това да не са диагностицирани с диабет или сериозни сърдечносъдови заболявания. И последно - да не пушат и да не пият лекарства за отслабване или понижаване на холестерола.

На старта всички са изследвани, а ръстът им, теглото, обиколките, процентите мазнини и мускули в тялото и т.н. са подробно описани. Кръвното се измерва три последователни пъти в седнало положение след 10-минути почивка и се отчитат средните стойности, C-реактивният протеин (маркер за възпаление, смятан за фактор дори за рак) се изследва с високочувствителни реактиви 2 пъти последователно и също се ползват всички данни.
Режимът е прост. В "гладния" ден храната е нискокалорична - до 25% от нормата. Или за жените около 400-500 калории, за мъжете - към 500-600.

На следващия ден човек се храни както обикновено, с призив да се придържа реално към обичайното за него, а не да се "запасява" без мярка за по-лесно понасяне на следващия цикъл. За по-здравословно получават примерни менюта за дните "на пости", които гарантират, че за времето на експеримента няма да изпаднат в дефицит на някои от основните хранителни вещества. Храните се приготвят в Изследователския център за човешко хранене към катедрата и следват здравословния стандарт - около 30% от калориите да са от мазнини, 15% от белтъчини, 55% - от въглехидрати.

Храненето не е обект на контрол - всички ястия се консумират извън изследователския център. Идеята е условията да са максимално близки до истинския живот. Затова и на участниците се разрешават кафе, чай, енергийни напитки от типа "с 0 калории", дъвка без захар. Едновременно с това са били насърчавани да пият много вода. За да се оцени точно енергийният прием, доброволците са помолени да съобщават в специален дневник, ако са приели повече от предвидената храна.

В "сития" ден ядат извън изследователския център и с меню и порции, с каквито са свикнали.

Включените в изследването редовно попълват и 100-степенна скала за измерване на глада, ситостта и удовлетвореността от диетата. За обективна оценка на физическите параметри през определен период в деня с оскъдно ядене участниците дават кръв за изследване. За избягване на влиянието на нееднозначни фактори са инструктирани 12 часа преди това да избягват физически упражнения, употреба на алкохол и кафе. Така учените намаляват риска от подвеждащи резултати и изкривяване на изводите.

Телесното тегло се оценява без обувки и с леки дрехи в началото на всяка седмица, точно се отчитат процентът мазнини и разпределението им в тялото. И стойностите непрекъснато вървят надолу.

Окончателните резултати отчитат подобряване на всички показатели - и на стартиралите като дебели, и на поначало слабите доброволци - стойностите на теглото, мазнините, кръвното са ориентирани в посока към нормата. Но най-изненадващо за учените се оказва, че хората нямат проблем да спазват 12 седмици режима и не чувстват непреодолим глад.

Едва 2% от участниците се отклонили няколко пъти от диетата и само един се отказал, защото му било трудно да ограничава храната. Останалите съобщават, че за дисциплината им помагала мисълта, че веднага след деня с оскъдно меню ще се хранят нормално и с неща, които обичат. Друг ефект на режима бил, че колкото повече наближавал краят на експеримента, толкова по-лесно понасяли ограничението, а храната ги засищала за по-дълго.

Освен психологическо обяснение, има и чисто телесно. При намален прием на калории тялото минава на икономичен режим на изразходване на енергията. В случаи на продължително гладуване това води до контраефект - не се отслабва заради тактиката на организма да използва минимум калории. Но при пулсиращото нормално-ограничено хранене 1:1 механизмът на бавно горене не се задейства, защото отсъства заплахата от липса на храна.

Учените се въздържат да препоръчват диетата за самостоятелно приложение. Тя ще бъде "проверявана" с още изследвания. Още повече че трябва да се изключи дори минимален риск от дефицити заради неправилно съставено меню.

ТАЙНАТА НА УСПЕХА Е В БАЛАНСИРАНОТО МЕНЮ

Дали периодичното гладуване може да намли риска от болести и да увеличи продължителността на живота, или не, си остава въпрос на дебат. Дори човек да направи такъв избор, трябва задължително да го обсъди с лекар и да бъде под медицински контрол. Затова и учените от Чикаго се въздържат да изтъкват резултатите, а наблягат на нуждата изводите им да се потвърдят и с по-разширени проучвания.

Съставянето на менюто за времето на диетата е едно от основните предизвикателства. Трябва хем да се вмества в изискванията за 400-600 калории през ден, хем да осигурява здравословна пропорция между мазнините, протеините и въглехидратите, хем да включва всички нужни на организма витамини и микроелементи. В същото време - да балансира евентуални едностранчиви залитания през дните, в които човек се храни, както е свикнал.

Реално редуването на глад и ядене е просто начин да приемаме по-малко калории, отколкото изгаряме, и така да разграждаме мастните депа.

Ето и менюто за един от гладните дни: за закуска филия пълнозърнест хляб с фъстъчено масло; за обяд пикантна супа от пилешки бульон и парче месо от гърдите, тиквички, чушки, пресен лук, люта чушка, малко юфка; за вечеря - шницелче от пуешка кайма с чесън, черен пипер, лют червен пипер и салатка от боб и доматено пюре.