Съединение, естествено произвеждано от организма за нормалната работа на ставите - глюкозамин, може да е свързано и с продължителността на живота.
Според лабораторно проучване то насърчава дълголетието, като имитира нисковъглехидратна диета. Резултатите трябва да се проверят и върху хора, но имаме основание да смятаме, че те ще са сходни, обяснява пред "Сайънс дейли" д-р Майкъл Ристоф, ръководителят на проведеното в Цюрих изследване. Шансовете са добри, още повече че за разлика от много други добавки засега не са известни странични ефекти, казва ученият в изявление за медиите и добавя, че вече експериментира върху себе си.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вечеи с SMS

Тялото използва глюкозамин за създаването на нещо като смазка за избягване на триенето на костите на местата, в които се срещат. Образно казано, това е един от
компонентите във "възглавничка" за всяка от ставите. С годините обаче тя изтънява. Причините са две - с възрастовото забавянето на процесите в организма производството на съставните вещества намалява, а костите са претърпели малко или по-голямо износване в резултата на дългата служба. Тогава много хора прибягват до изкуствено набавяне на съединенията, които осигуряват комфорта на ставите, в частност на глюкозамин.

Но той се среща и в храни, макар че изоборът не е много богат. Затова пък има източници и сред растителните храни, и сред продукти от животински произход.
Заради по-ограничения списък често хората с проблеми със ставите и костната система избират да вземат добавки. Което част от школите в медицината избягват да препоръчват - те залагат на начина на хранене и на движението като естествени
инструменти за поддържане на здравето. Един от аргументите им е, че някои от проучванията не потвърждават здравни претенции на добавките.

"Глюкозаминът е интересна молекула, която може да ни влияе едва доловимо в много отношения. Ако се докаже дори скромен ефект върху стареенето, ще е голяма стъпка напред. Но трябва да се изчакат потвържедния за хора." Това предупреждава британският епидемиолог проф. Тим Спектър, който не е участвал в проучването, пред "Медиа сентър сайънс".

Засега учените са по-уверени в ефектите на съединението върху ставите, костите и хрущялите. Или най-малко се надяват да допринася за намаляването на дозите от най-използваните лекарства като нестероидни противовъзпалителни.

Специализирани клетки в тялото (хондроцити) синтезират глюкозамин от глюкозата и от аминокиселини - основно глутамин. Трябва ли тогава да внасяме количества отвън? И не (ако сме млади и здрави), и да (ако "възглавничката" е изтъняла до болка и чувстваме подобрение от допълване на диетата).


Един от първите доклади за ползата от съединението се появяват преди около 50 г. от италиански екип лекари, постигнали подобрение при пациенти със ставни диагнози. През годините се появяват противоречиви данни от различни колективи и въпреки това днес добавките с такава съставка се радват на широка популярност. Разработка на Мерилендския университет пък излиза и с предупреждения за възможна несъвместимост с определени лекарства. Не само затова, а и по принцип нутрационистите - специалисти по здравословно хранене, препоръчват всички нужни ни за профилактика и лечение вещества да търсим в менюто.


Глюкозамин или изходни вещества, от които той се синтезира в организма ни, естествено присъстват в черупките на морски обитатели, в животински кости, в костен мозък, в зеленолистни зеленчуци и накои дрожди.

Добавките с глюкозамин се произвеждат основно от черупки и скелетни елементи на скариди, омари, раци. Такъв лек не е откритие на нашето време - в народните медицини на много народи се е препоръчвало черупките на тези ракообразни да се смилат и да се добавят в храната. Но едва ли някой би харесал рецептата днес.


Затова пък храните, които набавят големи количества от нужния за синтеза на глюкозамин глутамин, са направо вкусни. Най-добрите източници са пресният магданоз и суровият спанак. В списъка са и зелените зеленчуци и братовчедите им, които съдържат сяра. Има достатъчно апетитни варианти и за тези, които не харесват вегетарианска храна. Подкрепа за ставите и костите дават вещества в костите и хрущялите - затова уж второкачественото месо е всъщност по-полезно, стига да се изяжда и течността, отделена при готвенето. Най-пълноценен източник е костният бульон от месо, варено продължително с костите. Неслучайно той е често препоръчван между спортисти и балерини. А също и естествено желиращи ястия като традиционни "специалитети", приготвени от уши и други животински части с хрущял, популярни и в старат българска кухня. Допуска се, че желиращите вещества и минералите помагат на организма и в изцеление от настинки, болки в гърлото, за зарастване на рани и други инфекции.
Месото на мидите също съдържа малко глюкозамин, но количеството не може да окаже забележим ефект.