Дори най-подценяваният вид пчелен мед има доказано антибактериално действие. А всяко средство за борба с патогените, които стават все по-устойчиви на антибиотик днес, е добре дошло. Затова и медът от растение, яростно изкоренявано допреди 50-60 г. в Нова Зеландия като плевел, днес се е превърнал в световна мания.

Разговорно храстът се нарича новозеландско чаено дърво, но не е нито източник на листа чай, нито онова растение, от което се произвежда известното етерично масло от чаено дърво. Популярното му име е манука, а научното - Leptospermum. Медът от растението в световен мащаб е с най-високите доказани качества срещу инфекции. Освен това бактериите не развиват резистентност към него. Това е резултат на комбинация от вещества, които заедно действат по-силно, отколкото сбора от всяко поотделно.

Всеки вид мед има антимикробни и антисептични свойства най-вече в резултат на естествен химически процес, при който се произвежда водороден пероксид.
Основната разлика с еликсира от манука е, че антибактериалните свойства не са свързани само с това, а с комбинация от няколко вещества, сред които най-известното е метилглиоксал - компонент и в други полезни неща като червено вино,черен шоколад, кафе.

Формално авторитетът на продукта се дължи на факта, че всяко бурканче (заради високата цена масовите разфасовки рядко са по-големи от 250-350 г) е със свой индекс за степен на антибактериално действие срещу над 80 вида патогени Присъждането му е строго контролирано от специално създадена за това асоциация. Отделните партиди минават през лабораторен анализ и се класифицират по стандартизиран метод за измерване на биоактивността - т.нар. уникален манука фактор (означаван на опаковките като Unique Manuka Factor или UMF).

Скалата на рейтинга по различните системи е от 0 до 40 и в изключителни случаи до 50, но най-често на опаковките се срещат символите 10+, 20+,30+. Нещо като 3 базови категории, съобразени с основния стандарт. Но някои производители настояват за по-конкретни означения и тогава факторът се закръглява към 5. За достатъчно силен за обикновени случаи се смята и с индекс над 10, под тази стойност здравните ефекти са близки до тези на останалите видове монофлорен мед. На етикета на някои буркани има и допълнителни рейтингови елементи по други стандарти - като изписване на съкращението ААН - първите букви на английските думи за антибакриален антиоксидантен мед.

Медът от манука има тъмен цвят и специфичен аромат, при захаросването си образува много едри кристали. Вкусът му в първия момент е евкалиптово-ечемичен, а на финала оставя леко горчив вкус в устата. Много характерно е тиксотропното му свойство - в нормално състояние е гелообразен, но при разбъркване или разклащане става все по-течен.

Много подобен на меда от манука е медът от канука , но той е от друго растение с по-малко изявени лечебни качества и е значително по-евтин. Което е голямо изкушение за фалшификации, още повече че разликата може да се установи само лабораторно.

Според асоциацията на производителите в Нова Зеландия на световните пазари се предлагат около 10 000 тона мед от манука годишно, а реалното производство в отделните години е 1700-2000 тона. Изводът е очевиден.

Но манията по магическия продукт се засилва. Особено след възторжени реплики на известни певци, актьори, спортисти. Тенисистът Новак Джокович твърди, че започва всеки ден с чаша топла вода с 2 супени лъжици мед от манука от най-високата класа. Иконата Скарлет Йохансон обяснява по подобен начин доброто си здраве и младежки вид, като актрисата не само си подслажда с еликсир от манука, но и се маже с него. Нещо, което местното население винаги е правело като профилактика и лечение на кожни инфекции и като средство срещу бръчки и петна.