Сланината е опасна за сърцето, колкото азбестът за дихателните пътища. Той убива с рак на белите дробове, а тлъстината от корема на прасето - с хипертония, инсулт и инфаркт. С тази представа са възпитавани поне две поредни поколения. Днес обаче и науката признава това, което хората от следвоенното поколение съветваха по-младите: пържете с мас, не се лишавайте от сланинка. Разбира се, с уговорката да не се прекалява с животинските мазнини.

Първият етап на реабилитирането на свинската мазнина спря до сравнението, че тя е по-малкото зло на фона на промишлените трансмазнини - втвърдени течни растителни мазнини, които се оказват рискови за сърдечното здраве. Но през последните години науката прави още няколко крачки напред. С признанието, че животинските мазнини не са толкова опасни, колкото се смяташе във втората половина на миналия век, че в частност свинската сланина съдържа доста от т.нар. добри мазнини, които увеличават добрия холестерол, и че в комбинация с други натурални храни като чесъна например може дори леко да намаляват т.нар. лош холестерол.

За да се изпълнят тези условия обаче, най-важно е, първо, да не се прекалява с количеството и второ, на сланината да не се гледа като на всекидневна храна.
Или като на основно средство за контрол на холестерола. Още повече че нивото на холестерола в организма зависи по-малко от внасянето му с храни, отколкото от гените. Някои хора имат висок холестерол дори напълно да спрат яйцата, месото, пълномаслено мляко, сирене, кашкавал и т.н.

Според последните световни стандарти наситените мазнини (от животински произход) не бива да дават повече от 5-6 на сто от общите калории. При препоръчителните за здрав и средно активен физически човек 2000 калории на ден това е около 13 грама. Ако става дума за сланина - тъъъничко паренце изчерпва целия лимит за деня. А масълце? Кисело мляко? Сметана? Списъкът с другите храни, които съдържат животински мазнини, е доста дълъг. Затова и изводът не може да бъде друг, освен да се направи уговорката да не се лишаваме, но и да не залитаме в другата крайност. Или след като ни се е усладило и сме хапнали повече, да се въздържаме в следващите дни.

Специално проучване за влиянието на сланината върху холестерола не е правено у нас. Но като цяло може да се каже, че свинската мазнина е сравнително по-благоприятна от лойта на преживните животни, казва националният консултант по хранене доц. д-р Веселка Дулева. Както всички лекари и тя препоръчва като най-добри за сърцето и общото здраве студено пресованите растителни мазнини, ядките и мазните риби. Те съдържат по-големи количества от полезните омега-3 мазнини, които помагат за добрата работа на сърцето, мозъка, имунната система.

Медицината говори за холестерола като за добър и лош (липопротеини с висока и с ниска плътност) в зависимост от ролята му - лошият води до запушване на кръвоносните съдове. Но животът е невъзможен без антипода му - добрият холестерол, е градивен елемент за клетъчните мембрани на всяка клетка, участва в синтеза на стероидни половите хормони и витамин D и като помощен елемент в редица други функции. Затова и лекарите се радват на пациенти, които имат добър холестерол над нормата. Именно той е част от обяснението медицината да свали забраните дори от свинската тлъстина. Интересно сравнение е, че полезната олеинова киселина в сланината е почти колкото в зехтина - към 10%, въпреки че двете мазнини имат принципно различен липиден профил.   

Освен наситени мастни киселини и холестерол сланината съдържа също и голямо количество лецитин - универсалния емулгатор в природата, и по този начин увеличава "добрия" холестерол, като даже спомага за намаляване на "лошия", обяснява д-р Георги Гайдурков. Но прави уточнението, че плюсове има суровата сланина - ако я изпечем,
всичко хубаво става с обратен знак.

"Част от веществата в сланината наистина отговарят за намаляването на плазменото ниво на холестерола. Всъщност сланината го внася в организма, но после се грижи сама да го обезвреди, или поне донякъде", казва д-р Цветан Димитров. С този извод е съгласна и д-р Татяна Мороховец. Тя цитира проучвания, според които сланината има роля дори в профилактиката на някои видове тумори, извежда от организма тежки метали. Тя изтъква, че англичани и американци наблягат на вътремускулната мазнина - бекон,
затова и напълняват Немците ядат варена сланина с картофи, което също не задържа фигурата стройна - от 100 грама "шарена" и сготвена сланина се набавят най-малко 800 калории. В подкожния слой свинска сланина обаче се съхраняват биологично активни вещества, на които тя дължи предимствата си. В нея се съдържат много витамини A, D, E, както и важната арахидонова киселина, която се отнася към полиненаситените мастни киселини. Тя е подкрепа за сърдечния мускул и съдейства за пълноценната работа на мозъка и бъбреците.

"Сланината стимулира имунитета особено по време на вирусни епидемии и повишава тонуса в зимните месеци. Допускат се дори антиракови свойства - извежда от организма токсини, изтъква гастроентероложката. Като любопитен детайл, свързан с националните традиции у нас сланината да се яде с чесън, тя обръща внимание, че това, изглежда, е много полезно. Цитира проучвания, че сланината чисти кръвоносните съдове от плаки особено в съчетание с чесън. Последните такива данни са на канадски учени, които правят директна връзка, че при едновременен прием на свинска мас и чесън се забелязва понижаване на плазмения холестерол и триглицеридите.


Страхът от многото калории в сланината е основателен само ако човек прекалява. Но който обича сланина и си я хапва с мярка, може да е спокоен.