Родът Aronia принадлежи към семейство Rosaceae. Включва два основни вида от широколистните храсти: Aronia melanocarpa – черни плодове и Aronia arbutifolia – червени плодове. Храстите достигат 90-180 сm височина. Цъфтят през април, а плодовете зреят в края на август. Плодчетата на Aronia melanocarpa са тъмно-виолетово до черно оцветени, подредени в групички от 11-14 зрънца с диаметър до 6 mm.

Делът на сухото вещество в пресните плодове е установен на 0,44%. Най-високо е съдържанието на полифеноли и специално на антоцианини и процианидини. Тези съставки са отговорни за aнтиоксидантните свойства. Лабораторните изследвания на антиоксидантната сила на сока от арония показват рекордни, най-високи стойности – 16,062 микромола Trolox Eq/100 ml. Сравнен с други 277 подобни „червени” растения, тези стойности са 5 пъти по-високи от най-добрата. С по-малко съдържание в сока са цианидин-3-галактозид, епикатехин, кафеинова киселина, кверцетин, делфинидин, петунидин, пеларгонидин, пеонидин и малвидин. Други феноли включват хлорогенна и неохлорогенна киселина, както и малко количество танин. Общото съдържание на феноли варира и зависи от сорта, условията на култивиране и конкретната реколта. Освен на полифеноли, плодовете на аронията са източник на различни видове захари, пектин и сорбитол. Открити са малки количества мазнини, представени от линоленова киселина, глицериди и фосфатидилинозитол.

Модерните фармакологични проучвания представят Aronia melanocarpa като растение с много важен за здравето на човека състав. Сега се знае, че съдържанието на антоцианини е свързано с подобряващите здравето свойства на това растение. Биологичната активност на антоцианините, съдържащи се в плодовете на аронията, включва антиоксидантен, антимутагенен, кардиопротективен и антихипергликемичен и други ефекти. Редовната употреба в ежедневното хранене на човека може да го предпази от болести.

Антоцианините от плодовете на Aronia melanocarpa проявяват антимутагенна активност in vitro. Това се дължи на възможността да се улавят и прочистват свободните радикали, както и на възможностите да се инхибират ензими, отговорни за промутагенна инициация. Кардиопротективните ефекти на аронията се дължат както на съдържанието на антоцианини, така и на съдържанието на ниацин в нея. Влиянието е фокусирано върху липопротеините, агрегацията на тромбоцитите и директно върху съдовата стена. При описаните биохимични свойства на антоцианините се очаква да имат и хепатопротективно действие. Това е доказано в експерименти с плъхове, при които се предизвиква увреждане на черния дроб. Наблюдавани са значителни подобрения в хистологичната картина по отношение на некрозата, балонната дегенерация и възпалителната инфилтрация на лимфоцити. Диабетът, особено тип 2, е социалнозначимо заболяване. В клинични проучвания при хора с диабет 2, приемали порция от 200 ml сок от арония дневно в продължение на 3 месеца, се достигат нормални нива на глюкозата, изследвана на гладно, в сравнение с контролната група. Антибактериалните и антивирусните свойства на антоцианините от сок арония са проучени in vitro. Установено е, че проявява бактерицидно действие срещу Staphylococcus aureus и Escherichia coli. Също така е доказано, че притежава антивирусна активност срещу вирус А на грипа. При хора е изследван при чревни патогени, като показва бактерицидни свойства при Staphylococcus и Salmonella.