Доц. Владимир Христов, ръководител на Клиниката по ендокринология в Университетската болница “Александровска” в София

Той отговаря на въпроса на Кристина Янкова

Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което се наблюдават развитие на възпалителен процес в нея и нарушаване на нормалната й структура, а понякога и на функциите й. Това става в резултат на изработване на антитела към собствени тъкани, които се атакуват от имунната система на организма като чужди.

Причината за появата на тази автоагресия все още не е напълно изяснена. Обсъжда се участие на генетични фактори, фактори на външната среда (йод, селенов дефицит), употребата на някои медикаменти. Жените са много по-често засегнати.

Ако протича без хормонални нарушения, автоимунният тиреоидит може да е налице в продължение на години, без да бъде диагностициран. Тогава единственият белег за неговото съществуване са положителните антитела в кръвта и ехографската картина на жлезата. В някои случаи увреждането на жлезата води до намаление на функцията й (хипотиреоидизъм), който се изявява с уморяемост, забавена мисловна дейност, напълняване, чувство за студ, суха кожа, чупливи нокти и отоци, а в по-редки случаи - до засилване на функцията й (хипертиреоидизъм) с изпотяване, сърцебиене и отслабване.

Тъй като заболяването засяга предимно жени в репродуктивна възраст, естествено възниква въпросът за предаването му в следващите поколения, както и за проблемите, които могат да възникнат в хода на бременността при тях. При роднини на пациенти с тиреоидит на Хашимото е установена повишена честота на положителни антитела, характерни за заболяването (при 30-50% от роднините от първа линия от женски пол и при 10-30% от мъжки пол). Има данни за генетично предразположение, основно свързано с гените HLA-DR3 и HLA-DR5. Унаследяването на тези гени обаче не значи непременно, че детето ще развие тиреоидит. Тоест майката предава не заболяването, както това е при други генетични заболявания, а само предразположението към развитието му, което прави детето по-податливо към появата на автоимунна агресия под въздействието на други допълнителни фактори.

Друг интересен въпрос е свързан с протичането на бременността при пациентки с Хашимото. Установено е, че при тях има повишена честота на спонтанни аборти, като това може да се дължи на нарушената функция на щитовидната жлеза, от една страна, или на наличието на автоантитела и общия имунен дисбаланс, от друга. Тъй като в първите месеци нуждата от тиреоидни хормони при бременната жена е повишена, възможно е дори преди забременяването да не е имало хормонални нарушения, а при наличие на Хашимото в хода на бременността да се развие дискретен хипотиреоидизъм. В тези случаи майката може да няма оплаквания, но се създава повишен риск за плода. Ето защо при бременни с доказан тиреоидит на Хашимото е уместно редовно да се проследяват хормоналните нива, като се взема предвид фактът, че в случая желаните стойности може да се различават от тези при небременни. За жени, които са започнали заместително лечение преди забременяването, също е добре да се проследяват хормоните в хода на бременността и дозата да се коригира при необходимост. След раждането на всички новородени се прави задължителен скрининг за вроден хипотиреоидизъм, за да могат навреме да бъдат взети мерки за предотвратяване на негативните последици за детето от това състояние.

Не бива да се забравя също така, че автоимунният тиреоидит може да бъде причина и за неизяснен инфертилитет и изследването на щитовидната жлеза трябва да се има предвид в тези случаи след изключване на другите по-чести причини за стерилитет.