0° C, разкъсана облачност
Тя ръководи родилното отделение на една от най-желаните болници за раждане у нас - втора специализирана общинска АГ “Шейново” в София. През него са минали 3739 майки за 2008 г., а от януари до момента са над 2000.
Едно от най-модерните неща в болницата е системата за телемедицина, която обхваща операционните и родилната зала. В момента д-р Антонина Ковачева наблюдава на компютъра си какво става във всеки от тези сектори, като ги “обхожда” с навигацията. Току-що е приключило секцио - второ за жената, на бял свят е дошло здраво момиченце. В родилната зала пък се готвят за раждане по естествен път. Родилката е дете майка, само на 15 г. Тук неопитни лекари и акушерки няма, но напрежението леко се покачва, защото ражданията преди 18 г. са по-трудни. Момичето напъва вече 15 минути, очаква се бебе с тегло около 3 кг. Преместват бъдещата майка от предзалата на родилния стол, направено е обезболяване. Д-р Ковачева не изпуска от поглед започващото раждане. След 10-ина минути всички си отдъхват - докторът, който води раждането, държи в ръцете си здраво момиченце.
Решителност и бързи реакции - без тези качества не ставаш за родилна зала. Няма място за соло изяви, добрият екип води успеха. Същевременно всички участват лично и никой не казва “Една жена ражда”, а винаги “Раждаме”, включително и мъжете. Работата е динамична, за минути попадаш в критична ситуация. Точно това привлича и бъдещия АГ специалист Антонина Ковачева. В избора не е имала колебания. От 5-те държавни стажа преди дипломирането най-много й допаднала практиката в родилното. Чак след години осъзнала, че зад положителните емоции има много безсънни нощи и адреналин.
Баща й е един от първите лекари в Ямбол. Завършил е в Монпелие, Франция, и е бил класически семеен лекар. Като му казала какво избира, опитният доктор отвърнал: “Най-трудното е, ще се бориш за два живота”.
“Израснах с миризмата на йод от татковите ръце. Исках да стана лекар и днес бих избрала същата специалност, тя е най-сладката и най-трудната”, казва д-р Ковачева. След завършването си през 1975 г. отива по разпределение в окръжната болница в Ямбол и веднага попада в АГ отделението. Връща се в София след 3,5 г. и работи в Трета АГ болница в Княжево, която днес не съществува. От 1980 г. е в болница “Шейново”. Завежда кабинета по стерилитет 4 г., а от 1986 до 1990 г. работи в Либия. Практиката там е много по-различна, като започнем от факта, че имат по 8-9 деца, казва д-р Ковачева.
Българките не са глезени, но вече са много информирани и това пречи, казва д-р Ковачева. Информацията в интернет и в медиите стига до определено ниво, а в медицината нещата са много по-сложни. Сега главният въпрос у нас е секцио или естествено раждане и сме на двата полюса, казва д-р Ковачева. Желаещите оперативно раждане напоследък са повече. Това е залитане, коментира д-р Ковачева. Според нея това се дължи на страха от болката.
Жените обаче не си дават сметка за усложненията на самата операция и след нея. Да, те си обменят информация, но не могат да стигат до същината, която ние изучаваме цял живот, отбелязва специалистката. Ако трябва да избирам, бих се спряла на нормално раждане, стига да нямам показания за секцио, казва тя. Д-р Ковачева има 2 дъщери, а вече и внучка. Тя е родена в Брюксел, голямата й дъщеря е гинеколог в Белгия. “Оставих всичко в ръцете на белгийските колеги, имам им пълно доверие”, смее се д-р Ковачева в отговор държала ли е процеса под контрол.
Тя е от лекарите, които приемат раждането у дома, но по модерния начин на Холандия, Швеция, Канада. Вкъщи не значи без медицинско лице. Жената може да влезе в болница за минути, ако се налага. Клиниката я е снабдила с всички облекчаващи средства за домашно раждане, акушерката е до нея. У нас раждането вкъщи не е възможно поради липса на организация. Иначе не е страшно да родиш извън болница, стига всичко да завърши добре, казва тя по повод случаите във Варна и София. В първия лекар върна бременна, която роди у дома с помощта на таткото, а във втория жена извън здравната система роди на улицата.
В практиката си д-р Ковачева има 2 момиченца, наречени Антонина на нея. Като го чуеш, усещането е много хубаво, казва. А най-голямото й удовлетворение е след трудно раждане да срещне жената в коридора и да я види, че се усмихва.
Мъжът вече е истински помощник
Съвременната жена е еманципирана и отлага първото раждане. От това следват особености и усложнения, които вече са всекидневие.
Мъжете също се променят, казва д-р Антонина Ковачева и уточнява: “Те вече са много по-внимателни, истински помощници. Придружават жените на прегледите, държат да са вътре и много често ги допълват, когато ги питаме как са се чувствали предните дни”. Според нея е добре таткото да присъства на раждането, стига да има желание. Той е много полезен вътре, подкрепя и успокоява половинката си.
Безпроблемната бременност с правилно развит плод и нормално предлежание, с наддаване на теглото в нормите са предпоставки за естествено раждане, обяснява д-р Ковачева. Миналата седмица в болницата родила жена, която е наддала 50 кг през бременността. Това усложнява раждането, нека жените да внимават с теглото, съветва тя. Важно е също да имат доверие на лекаря и акушерката си, защото обикалянето по кабинети само обърква.
В здравеопазването най-много ме дразни това, че винаги е на опашката на държавните дела, казва д-р Ковачева. Според нея, докато не се отдели нужният процент от бюджета, няма да има добра медицина и организация.
Коментари