Забравям твърде често. Защо?

На всеки се случва - в природата ни е заложено да забравяме. Има няколко вида памет - за непосредствени събития, случили се току-що, за случки от изминалите няколко дни, както и най-дълготрайната й форма - събития отпреди години и десетилетия. Всички те се регулират от различни механизми. Влияят се от психологичната ни нагласа, както и от моментното състояние на организма. Ето някои от най-честите причини да забравяме:

- Разсеяност

Някои хора са разсеяни по природа. Забравят къде са си оставили вещите, изгубват се по улиците. Този тип забравяне не е свързан с интелекта, а с възможността да се поддържа активното внимание. На всеки може да се случи да се замисли за нещо важно и да игнорира околния свят. При необходимост съсредоточаването може да се подобри чрез тренировки и воля.

Психическата преумора, напрежението, тежките отговорности, заедно с постоянните стимули от външната среда затормозяват механизмите на запаметяване. Концентрацията ни се губи от постоянния звън на мобилни телефони, от желанието да участваме едновременно в няколко разговора, стремежа да работим по няколко задачи едновременно и т.н. При прекалени натоварвания мозъкът започва да "дава заето". Лошото е, че можем да започнем да забравяме в най-неподходящия момент. В тези случаи най-често ни се губят думи, не можем да се сетим за името на важен човек, с когото говорим, и пр. Единствено пълноценната почивка може да преодолее това състояние.

Телесното изтощение неминуемо се отразява върху способността ни да запомняме или възпроизвеждаме информация. Към физическата умора могат да се добавят други вредни фактори като некачествена храна, злоупотреба с кафе, стимуланти или алкохол, някои хронични заболявания на червата и черния дроб, които водят до понижена абсорбация на витамините в тялото. Всички те поотделно или заедно могат да предизвикат състояния на хиповитаминоза. При тях са твърде ниски или почти липсват редица витамини, които имат ключово значение за мисленето ни - А, Д, Е, С, В и др.

Паметта ни е неразривно свързана с емоциите. Организмът има защитни механизми, с които може да предпази психиката ни от стресови или неприятни емоции. Сред тях е и селективното забравяне на лошите случки. Това е толкова разпространен феномен, че хората, при които не действа достатъчно силно, правят впечатление на околните като злопаметни.

Паметта се нарушава при редица психични разстройства. Най-често това става при депресиите. Трудно запаметяваме, не можем да си спомняме важни дати и събития. Това ни ядосва и задълбочава и без това лошото ни настроение. Патологичните мисли, че не ставаме за нищо, че никой не ни цени и уважава, се усилват и на фона на действителните проблеми със забравянето. Състоянието обикновено трае месеци наред. Съчетава се с безсъние, липса на апетит или прекален такъв. Задължителна е консултацията с лекар, защото нелечението на депресията може да доведе до тежки проблеми. Друго разстройство, водещо до забравяне, е деменцията. Разликата между болните от депресия и от деменция е, че първите се измъчват от проблемите си с паметта, докато вторите не са наясно, че забравят.

Високите температури могат да ни направят разсеяни. За лесното забравяне през летните месеци значение имат навикът да ползваме отпуски тогава, както и потенциалното обезводняване, затрудненията със заспиването, повишаването на кръвното налягане.