Деменцията дълго време се смяташе за страдание, свързано с преклонната възраст. В наши дни обаче алцхаймер засяга все по-млади хора, пише немското сп. “Фокус”.. "В амбулаторията идват пациенти в разцвета на силите си. Повечето са на 50-60 г., а най-младият с предсенилна деменция е на 37 г.", казва Александер Курц от клиниката в Мюнхен. За по-младите диагнозата е истинска драма. Някои имат още малки деца.

Елизабет К., на 60 г., от Швейцария е по професия декоратор и държала на детайла. Преди 9 г. съпругът й първи забелязва, че нещо не е наред. Жена му сякаш забравяла за какво служат прахосмукачката, ютията и съдовете. Клиентите й също констатирали, че има проблеми с паметта. Не след дълго на Елизабет поставят диагноза деменция. Преди 5 г. съпругът се принудил да я настани в специален дом, където да се грижат за Елизабет. Той чувства, че тя е добре там, защото жена му в момента не може да говори.

Голямата част от болните са над 80 г. В Германия обаче 1 на всеки 1000 от 45 до 60 г. вече е засегнат.

Кога забравянетотрябва да е повод за безпокойство? Много хора не могат да запомнят ПИН кода на банковата си карта, годишнината от сватбата или пък къде са оставили ключовете си. Да тичат ли веднага на лекар? Такива примери от всекидневието често са безобидни, успокоява д-р Щефан Рис от неврологичния център Оденвалд. Компетентна помощ трябва да се търси, когато има забележими промени в личността.

“Първият път, когато наистина се изплаших, бе по време на служба”, пише шведската пасторка Агнета Ингберг в книгата си “Краят на паметта”. Скоро след като навършила 50 г. сивото вещество започнало да й изневерява. Тя стояла на амвона и изведнъж забравяла докъде е стигнала, не можела да си спомни нито ред от Библията. Повечето засегнати като нея в първия момент отдават тези изключвания на настинка или стрес Понякога наистина е така.

С помощта на компютърна томография, анализ на течност от гръбначния мозък (лумбална пункция) и невропсихологически тестове лекарите вече могат да поставят диагнозата сравнително рано. Лошото е, че понякога болните или пък техните роднини търсят компетентната помощ твърде късно заради чувството на срам. Опитват се да представят като дреболия факта, че домакинята е натрупала храни с изтекъл срок на годност, че бащата се е загубил по обратния път от работа за вкъщи или пък че бабата е навлякла палто през горещото лято. Семейството често тълкува погрешно тези признаци като обърканост, хронично забравяне или стрес при рутинни работи, асоциално поведение или агресия към околните.

Признаването, че някой страда от алцайхмер или друга форма на деменция, е тежка задача. Въпреки дългите години на проучвания все още няма препарат, който да лекува болестта напълно.

При алцхаймер възпалителни процеси водят до отлагането на плака в мозъка, която отделя токсични субстанции. Те пък разрушават нервните клетки.

Мозъкът буквално се свива, а в работата му се забелязват все повече празноти. На болните обикновено се изписват лекарства с активните съставки донепезил, галантамин, ривастигмин и мемантин. Те не лекуват, но забавят развитието на деменцията. За съжаление, не са в състояние да удължат живота на пациентите.

Според статистиката в Германия след поставянето на диагнозата на болните им остават 5 до 15 г. живот. Причината е, че откриването на болестта става късно. Затова лекарите търсят нови стратегии срещу рушенето на мозъка.

Работи се върху възможна ваксина, която да предотврати образуването на плака Клиничното изпитание засега е спряно, защото част от доброволците развили тежки усложнение - възпаление на мозъка. Тестват се други ваксини, за които има надежда, че не са така рискови. Търсят се още и вещества, които да възпират образуването на бета-амилоиди, от които се състои плаката. Учените планират и генна терапия, която да стимулира отделянето на ензима IDE в организма. Той е естествена субстанция, която разрушава плаката, виновна за алцхаймер.

Всички бъдещи терапии за болестта разчитат на това, че тя ще бъде откривана рано. Алцхаймер започва да се развива вероятно 20-30 г. преди появата на първите симптоми, смята Андреас Фалгатер от университета във Вюрцбург. Тогава отлаганията започват да вършат разрушителната си работа. Заболяването постепенно напада първо онези райони в мозъка, които отговарят за паметта и поведението.

Учените се съсредоточават върху изясняването на възможностите за ранно улавяне на болестта в зародиш. Те вече имат първите сламки. Тест, наречен Mild Cognitive Impairment (MCI), е разработен във университета Вюрцбург. С несложна медицинска технкика се мери реакцията на вагусния нерв. Ако тя е забавена, вероятно има предразположение към алцхаймер. Това би бил един прост и без странични ефекти диагностичен метод. Засега обаче не е напълно надежден.

Проблемът е, че самите учени още спорят кое трябва да се разглежда като нормално остаряване на мозъка и кое като предвестник на патологични изменения. Факт е, че не всички, показали предразположение на MCI теста, развиват по-късно деменция.

Все пак хората, които попадат в рисковата категория, могат да бъдат подложени на допълнителни щателни изследвания. С позитронно-емисионната томография лекарите лесно могат да установят кои области от сивото вещество си вършат работата и кои не. Доун Матюс, шеф на американската фирма „Абиант", която се е специализирала в подобни анализи „по картинка" на мозъка, издава, че наблюдават с особено внимание хипокампуса.

Този участък на мозъка отговаря за състоянието на паметта. Ако при пациент, показал забавени реакции на вагусния нерв при теста MCI, клетките на хипокампуса правят впечатление на слаби при томографията, то лекарите смятат, че при него е налице повишен риск да се разболее от алцхаймер.

Генен тест също би могъл да разкрие предразположение. Идентифицирани са поне три дузини различни маркери в ДНК като рискови. Най-известните са гените ApoE. Носителите на варианта АроЕ4 показват 4-кратно завишен риск да развият деменция. Тези пък, които имат ген АроЕ2, статистически е малко вероятно да се разболеят от алцхаймер. Важно е да се знае, че дори да има предразположение, човек може активно да противодейства поразлични начини. Основните са 4. Първо трябва да се понижи кръвното налягане. Положително се отразяват и ниските стойности на кръвната захар. Трябва да се пазим и от диабет.

Храната е важна за профилактиката. Средиземноморската кухня е особено препоръчителна - риба, зехтин, плодове и зеленчуци. Алохолът да е в умерени количества. Третата препоръка е свързана с активното движение или практикуването на спорт. Те влияят изключително благоприятно на мозъка.

Четвъртата препоръка е свързана с наблюдението, че хора с висок образователен статус и пълноценни хобита по-рядко страдат от алцхаймер. Интелектуално пълноценната професия и социалните контакти са като фитнес за мозъка. Учени от Мюнхен установили, че монахини в Бавария, които работели като преподавателки, боледували 10 пъти по-малко от по-необразованите си сестри. "Това доказва нашата теза, че духовната активност спомага за забавянето, а често и за пълното предотвратяване на алцхаймер", казва Хорст Бикел, шеф на проучването. (24часа)

Загубата на обоняние често е първи признак

Има различни причини за нарушаването на мозъчната дейност - алцхаймер, васкуларна деменция след инсулти, деменция с телца на Леви и фронтално-темпорална деменция, пише сп. “Фокус”. Най-голя дял имат болните от алцхаймер - 50-60%. Започне ли деменцията, развитието й следва прогресивно и необратимо. Човешкият мозък се състои от 30 до 100 млрд. нервни клетки, които поддържат до 10 000 информационни връзки - синапси, към другите мозъчни клетки. Деменцията при алцхаймер започва с отлагането на плака в основата на мозъка. Оттам тя се разпространява в целия мозък. Унищожаването на невроните става по много начини.

С плаката от бета-амилоиди и тау-белтъци сивото вещество не може да се справи. Токсичните вещества водят до измиране на мозъчните клетки. Като следствие от масовата загуба на неврони се получава дефицит на ацетилхолин. Този невротрансмитер е важен за паметта и способността да се учат нови неща. В началото страда краткосрочната памет.

Тау-белтъците разрушават нервните клетки отвътре в много райони на мозъка, главно в тези, които са свързани с обонянието. Нарушаването му може да е първи признак за заболяването.

Високите концентрации на глутамат създават допълнителни трудности във фронталния мозък и хипокампуса. Свръхснабдените с глутамат клетки се намират в нещо като трайна възбуда и не могат да служат пълноценно.

Така постепенно мозъкът губи както обема си, така и способността да реагира. Леките смущения в концентрацията и ориентацията постепенно се задълбочават. Съзнанието се замъглява. Понякога настъпват и силни психични промени - депресия, агресия. В последния стадий на заболяването болните са напълно безпомощни, зависими са от грижите на околните. Някои не могат да се движат, да ядат или да говорят. Много болни от деменция умират от инфекции или от възпаление на белите дробове.

Най-добре е по-тежко болните да са в специализирани домове, където за тях се грижи квалифициран персонал. (24часа)

 

Алцхаймер може да е заразен

Алцхаймер може да се окаже заразна болест или поне донякъде. Това твърдят учени от Базел и Тюбинген, Германия, цитирани от руския сайт “Газета”. При него важна роля играят прионите - дефектни форми на белтъците, които са способни да превърнат нормалните белтъчни молекули в мутирали. Подобни процеси се наблюдават и при лудата крава (болест на Кройцфелд-Якобс).

Нарушенията в работата на мозъка са свързани с плаката. Тя се образува с отлагането на бета-амилоиди и на тау-белтъци. При амилоидите отначало се синтезират пълноценни белтъчини, но после вместо да участват пълноценно в работата на невроните, те се накъсват. Доскоро само бета-амилоидите се смятаха като виновни за болестта. Напоследък все повече внимание се обръща и на тау-белтъците. Те разрушават вътреклетъчния транспорт, а после и контакта между невроните. Способстват за развиването на възпалителни реакция, която допълнително усложнява нещата. Патологичните промени при алцхаймер напомнят на учените на болестта луда крава, при която дефектните белтъци попадат в организма с храната. Чрез нея прионите отиват в главния мозък и променят белтъчините там по свой модел. (24часа)

Тежкоболните от деменция понякога отказват да разговарят и дори да се хранят.
СНИМКИ: РОЙТЕРС, ТКК И ДАК
Тежкоболните от деменция понякога отказват да разговарят и дори да се хранят. СНИМКИ: РОЙТЕРС, ТКК И ДАК
Актьорът Питър Фолк (Коломбо), на 81 г., също е болен от алцхаймер. Жена му Шера се грижи за него.
Актьорът Питър Фолк (Коломбо), на 81 г., също е болен от алцхаймер. Жена му Шера се грижи за него.