Доц. Асен Дудов е онколог и химиотерапевт. Национален консултант по химиотерапия и председател на Българското онкологично дружество. Той отговаря на въпроса на П.И.

Ако няма разсейки след операция за рак на дебелото черво, може да се проведе т.нар. адювантна химиотерапия (добавъчна, профилактична), но само в определени случаи, за които решение трябва да вземе специалист - медицински онколог, или, както по традиция се нарича - химиотерапевт.

Той взема предвид информация от хирурга, извършил операцията, данни от т.нар. оперативен протокол, както и заключенията от патолога. Хирургът дава информация за размерите и положението на тумора в храносмилателния тракт, неговия вид и обема на операцията - колко от дебелото черво е отстранено.

Патологът трябва да даде точна информация за отстраненото образувание и лимфни възли. Ако туморът не прораства в дълбочина на червото и ако няма засегнати от разсейки регионални лимфни възли, следоперативна химиотерапия може и да не се провежда. Ако туморът обаче прораства значително в дълбочина на дебелото черво и особено при прорастване на някои важни за химиотерапевтите слоеве или пък цялата му стена, провеждането на адювантна химиотерапия е задължително. Такава причина за провеждане на ХТ е и наличието на регионални лимфни възли с разсейки. Двете причини могат да бъдат и поотделно, и групирани. Не на последно място трябва да се има предвид и т.нар грейдинг, който варира в 3 степени (G1,G2,G3), като G3 са най - злокачествените и нискодиференцирани тумори.

Трябва да се има предвид и възрастта на пациента и eвентуално съпътстващи заболявания. Така напр. повечето лекарства за адювантна химиотерапия при рак на дебелото черво имат относителни или пълни противопоказания при някои заболявания на сърдечносъдовата система. Това важи особено за пациенти със стенокардия и прекарали инфаркт на миокарда. При тях трябва да се прецени дали една евентуална профилактична химиотерапия няма да има по-голяма вреда, отколкото полза. Друга група болести, които често се явяват противопоказание за химиотерапия въобще, са налична тромбоза в остър и подостър стадий, както и данните за появявала се няколко пъти такава. На трето място са болните с мозъчносъдова болест и най-вече тези с преходни нарушения на мозъчното кръвообращение или прекарали исхемичен мозъчен инсулт. В по-малка степен някои други заболявания могат да определят дали да се провежда или не следоперативна профилактична адювантна химиотерапия.

Нещата изглеждат сложни, но всъщност те са още по-сложни и трудно могат да се обяснят не само в няколко реда, а дори и в цели монографии. Затова, моля, доверете се на лекар специалист с придобита специалност по химиотерапия, който практикува активно в областта. Той ще направи най-точната преценка за вашия индивидуален случай.

За тази цел всеки новоопериран болен трябва да се докладва от хирурга му на онкологичната комисия в съответното лечебно заведение, в която е задължително да влиза и химиотерапевт. Освен него присъстват патолог, лъчетерапевт и други колеги, които осигуряват т.нар екипен подход при изграждане на последващото лечебно поведение.

В тази връзка не са малко туморите на дебелото черво и особено на неговия най-долен участък, наречен ректум, при които често е задължително провеждането на предоперативна и следоперативна лъчетерапия или и двете освен провеждането на химиотерапия, с което се намалява рискът от локален рецидив и развитието на разсейки в други органи.