2° C, предимно облачно
Д-р Атанас Мангъров е специалист по детски и инфекциозни болести, шеф на детското отделение и реанимация в Инфекциозна болница София. Той отговаря на въпроса на Катя Георгиева, София
Витамин А е общото име, дадено на група естествено образуващи се молекули, наречени ретиноиди - биологично активни съединения в храни както от растителен, така и от животински произход. Основната им роля е в синтеза на зрителния пигмент родопсин, който осигурява адаптация на окото към слаба светлина.
Освен това ретиноидите участват в процеса на диференциация на клетките, в активирането на определени гени, в стабилизацията на клетъчните мембрани, в метаболизма на кожата, костите, зъбите, на лигавиците на дихателните пътища, пикочо-половата система и храносмилателния тракт, във формирането на плацентата, в синтеза на надбъбречните и половите хормони, повишават и устойчивостта на организма към студ и инфекциозни заболявания и т. н. Витамин А се усвоява в 2 две основни форми: провитамин А (бетакаротен), съдържащ се основно в червени и зелени плодове и зеленчуци, и като витамин А - в храни от животински произход (най-вече черен дроб) или синтетична хранителна добавка (витаминни препарати). Бетакаротенът всъщност е съединение (прекурсор), от което в организма се синтезира същинският витамин А.
Повечето хора в развитите страни получават достатъчно витамин А с храната
Дефицит може да се получи при недостатъчно приемане на храни (плодове и зеленчуци, мляко, масло, черен дроб и пр.) и при храносмилателни проблеми, свързани със затруднено усвояване на мазнините. Намаленият прием на витамин А в организма води в началото до нарушена адаптация на окото към слаба светлина (т. нар. кокоша слепота), а при напреднали случаи до изсъхване на конюнктивата и роговицата (ксерофталмия) с последващо помътняване на последната и загуба на зрение. Недостигът на витамин А при децата може да доведе до изоставане във физическото и нервно-психическото развитие, анемия, отпадналост, изсъхване и вроговяване на кожата, както и до промени в лигавицата на пикочните пътища и податливост към уроинфекции.
Въпреки голямото си биологично значение при прекомерен прием, най-вече като медикамент, витамин А се натрупва и може да доведе до токсични прояви в организма. Това не се отнася за бетакаротена, при който интоксикация не се развива независимо от приетото количество. При възрастни лица приеманите в кратък период от време големи количества витамин А могат да причинят раздразнителност, главоболие, повръщане, болки в костите, обща слабост, размазано виждане. Високите дози витамин А (над 10 000 IU - количество, срещано в някои добавки от мултивитамини и минерали) или големите количества орални ретиноиди за лечение на акне, приемани по време на бременност, може да предизвикат спонтанен аборт, аномалии в развитието на плода и вродени дефекти на новороденото. При децата остра интоксикация с витамин А може да настъпи при еднократно приемане на над 100000 IU. Симптомите са гадене, повръщане, сънливост, напрегната фонтанела, оток на папилите и др. симптоми, наподобяващи наличие на мозъчен тумор (т.нар. мозъчен псевдотумор). До хронична интоксикация може да се стигне при продължително приемане на витамин А, най-често като мултивитаминни препарати. Особено рискови са по-старите форми с високо съдържание на витамин А. Симптомите са загуба на апетит, ненаддаване на тегло, раздразнителност, лющене на кожата, падане на косата, рагади по устните ъгли и пр.
Оптималните дневни дози витамин А са 1500 IU - 2500 IU дневно,
над 10000 IU дневно не се препоръчват. Прекомерното хранене надецата с моркови, цитруси и прани с високо съдържание на бетакаротен предизвиква жълто-оранжево оцветяване на кожата - каротизъм (от carrot - морков), което при преустановяване на приема изчезва.
Коментари