Най-добрата храна за бебето е майчината кърма. Необходимо е да се полагат всички усилия децата да се кърмят. В някои случаи това е невъзможно. Тогава трябва да се използват адаптирани млека.

Храненето с краве или друго непреработено животинско мляко е отживелица, която не бива да се практикува. Това е като да се кара кола, която е за бензин “безоловен 98”, с “обикновен 86” - колата върви, но не е добре за двигателя. Съвременните препоръки относно храненето са, че поне до 6-месечна възраст детето трябва да приема само майчино или адаптирано мляко. С кърмата детето получава всичко необходимо за растежа и развитието си под възможно най-добрата форма, а съвременните адаптирани млека се доближават максимално до нея (най-добрите съдържат човешки аминокиселини, нуклеотиди и пр.), като осигуряват приемлива алтернатива на кърменето.

Захранването трябва да става не по-рано (по-добре по-късно) от 6-месечна възраст. След тази възраст децата следва да приемат три основни групи храни: мляко (кърма или адаптирано), въглехидратни храни (каша, попара, грис, кисел и пр.) и месно-зеленчукови пюрета. Соковете и плодовите пюрета не са основна храна и се дават само като десерти.

Въвеждането на храните става по следния начин. Избира се момент от деня, когато майката разполага с достатъчно време и спокойствие. Въпрос на личен избор е с коя от двете нови групи храни да се започне. Обикновено по-лесно се приемат въглехидратните храни (най-добре готовите каши).

За препоръчване е да се дават с лъжичка, за да не се отбие детето (ако се кърми). Дават се 3-4 лъжички, след което детето се дохранва с кърма или адаптирано мляко. На следващия ден количеството се увеличава на 5-6 лъжички и т.н., като целта е за около 6-7 дни цялото хранене да се замести с новата храна.

Веднъж въведени, въглехидратните храни са взаимнозаменяеми, т.е. няма значение дали се дава бананова, пшенична, оризова или друга каша, или по-късно и другите варианти на въглехидратни храни (попари, кремове, кисели и т.н).

Следващата стъпка е да се избере друго хранене и по същия начин да се замести за около 1 седмица с месно-зеленчуково или зеленчуково пюре. Тази група храни са също взаимнозаменяеми, т.е. различните видове меса и зеленчуци не се нуждаят от отделно въвеждане.

В резултат на така осъщественото захранване на 6-7-месечна възраст детето би трябвало да яде 2 или 3 пъти на ден кърма или адаптирано мляко, веднъж въглехидратна храна и веднъж месно-зеленчуково пюре. Плодовите сокове и пюрета се дават като добавка (десерт) или между храненията. За предпочитане е това да стане след пълното въвеждане на основните групи храни, т.е. поне след 6-месечна възраст.

Този режим на хранене продължава с постепенно добавяне в менюто на по-груби и едро смлени храни, като към 18-20-месечна възраст постепенно се преминава на обща храна. При това поне две хранения за деня трябва да включват мляко.

Стремежът трябва да бъде да се запази колкото е възможно по-дълго естественото хранене, а след спирането му, да се продължи максимално дълго с адаптирани млека, чиято хранителна стойност е по-висока и от най-добрите кисели или пресни млека. Това важи и за изкуствено хранените деца. Известно е какъв е станал "юнакът, що бозал 20 години".

Д-р Атанас Мангъров, специалист по детски и инфекциозни болести, шеф на детското отделение и реанимация в Инфекциозна болница - София. Той отговаря на въпроса на Милена Рангелова.