Д-р Атанас Мангъров, специалист по детски и инфекциозни болести, шеф на детското отделение и реанимация в Инфекциозна болница - София. Той отговаря на въпроса на Л. Кирилова от София.

Става въпрос вероятно за т.нар. афективно-респираторен пристъп или казано просто - “захласване”. Това е много драматично и стресиращо родителите състояние, при което детето спира да диша, понякога губи съзнание или прави гърч. Проявява се при около 5% от децата. Наблюдава се рядко преди 6-ия месец, пикът е около 2-та година и постепенно към 5-годишна възраст отзвучава.

Пристъпите са два вида: с посиняване (по-чести) и с побледняване (по-редки). Провокират се от неприятно преживяване (афект) - гняв, страх, болка, инат (нежелание или желание за извършване на някакво действие). Типичният цианотичен респираторно-афективен пристъп започва със силен плач или викане, като в един момент дишането спира във фаза на крайно вдишване, появява се посиняване на устните и лицето, загуба на съзнание, падане на земята, извиване на тялото назад като дъга (опистотонус), понякога гърчове. Пристъпите с побледняване са обикновено предшествани от болково изживяване - падане, удар. Детето спира да диша, бързо губи съзнание, става бледо и отпуснато, забавя се сърдечната дейност, може да се наблюдава гърч.

Диагнозата се поставя с внимателен разпит, наблюдение и преглед. Липсват отклонения в неврологичния статус. Електроенцефалограмата и образните изследвания на мозъка са нормални. Това са етюди, които се играят с цел манипулиране на околните.

Лечението трябва да бъде насочено основно към родителите, които следва да бъдат убедени, че подобни състояния, колкото и драматични да са, не заплашват здравето и живота на детето. Това е трудно и често среща упорита съпротива и дори враждебност. Много родители са убедени независимо от мнението на лекаря, че без тяхна намеса детето ще загине или пострада сериозно.

Това, което следва да се направи при пристъп, е да се вземат мерки за предотвратяване на нараняване при евентуално падане, като в същото време недвусмислено се демонстрира, че “захласването” по никакъв начин не впечатлява околните и не е средство за извоюване на отстъпки. При липса на заинтересована публика представленията постепенно спират. Медикаментозна терапия за детето не е необходима.