Проф. д-р Донка Байкова, дм,заместник-председател на Българското научно дружество по хранене и диететика отговаря на въпроса на Манолова от София

Дивите кестени, известни у нас още с името “конски” кестени, са описани преди милиони години в Европа, но поради резки климатични промени (силно захлаждане) за дълъг период са изчезнали от повечето европейски територии, като са се запазили в топлите южни земи на Балканския полуостров. Освен див ("конски") кестен у нас расте и се отглежда и питомен кестен. Двете дървета нямат нищо общо помежду си освен приликата на плодовете и семената им и предназначението: дивите кестени се използват в подкрепа на лечението на различни органи и системи, а питомните кестени - за хранителни цели. Принадлежат към два различни ботанически рода и към две различни семейства, т.е. те са съвсем различни дървета. Дивите кестени са едни от най-разпространените дървета у нас - по улиците, в парковете и градините в цялата ни страна. Масовото им засаждане в София води началото си от началото на XX в.

Дивият кестен е дърво с разклонена корона и внушителна височина. Плодовете имат няколко семена и са скрити в обвивки с остри шипчета, които при зреенето се разпукват. В природната медицина се използват както кората, така и зелените листа и семената на дивия кестен. За лечебни цели кората на дървото се обелва рано напролет (през март). Тогава се берат и сочните зелени листа, а узрелите семена - през есента (септември-октомври).

Във всички части на дървото на дивия кестен, използвани в медицината, се съдържат различно количество въглехидрати, белтъци, мазнини, гликозиди, сапонини, дъбилни вещества, смоли, витамини (С, група В), калий, фосфор, магнезий, калций, натрий и желязо, мед, флуор, силиций.

На богатия и разнообразен химически състав се дължат благоприятните здравни ефекти на дивия кестен - съдосвиващо, болкоуспокояващо, противовъзпалително действие. Дивият кестен се използва успешно за укрепване на венозни и капилярни стени за намаляване риска от образуване на кръвни съсиреци. Поради тонизиращото действие върху съдовите стени настойки от кора на див кестен, счукани зелени листа, както и на семена, са подходящо помощно средство към основната терапия при хемороиди разширени вени, тромбофлебит.

Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Спомагат за подобряване на кръвоснабдяването, подходящи са при заздравяване на рани, при ревматизъм. Прилагат се външно (като компреси) и вътрешно. Извлеци от семена на див кестен подпомагат лечението на кашлица, възпалителни проблеми на дихателните пътища, на метаболитни дисбаланси (подагра, хиперхолестеролемия), на маточни кръвотечения. Повлияват благоприятно стомашно-чревни разстройства, придружени от диаричен синдром.

Вътрешното приемане на запарки - както от кора, така също от зелени листа и семена на див кестен, трябва да се прилага много предпазливо и дозирано (не повече от 1 кафена лъжичка от натуралната маса за 0,5 л вода/дневно) поради възможни неблагоприятни ефекти на някои от силните по биологична активност вещества в състава на различните части на растението.

Плодовете на дивия кестен са едни от най-любимите билки на народния лечител Петър Димков. Според него кумулираната в тях слънчева енергия благоприятно влияе върху ставите, сухожилията, мускулите и са незаменимо успокоително средство за нервната система. Препоръката му е за добър сън да се поставят под възглавницата 5-6 плодчета.

Съдосвиващият ефект на семената на дивия кестен (често в комбинация със сладък кестен) се използва и в козметологията - за приготвяне на различни маски и лосиони (при зачервена кожа на лицето). Тонизиращите им свойства пък ги правят подходящо средство при отпусната, суха и чувствителна кожа.

Благоприятните здравни ефекти на биологичноактивните субстанции в състава на дивия кестен през последните години са обект на разширени научни проучвания и са база за създаване на различни фармацевтични продукти - противовъзпалителни средства, медикаменти за съдова и метаболитна патология, козметични препарати.