Доц. Диана Попова, дмн, Катедра по УНГ болести при болница “Царица Йоанна” в София отговаря на въпроса на М.К.

Развитието на говора при всеки човек е неразривно свързано със състоянието на неговия слухов анализатор. Липсата или намалението на слуха води неизменно до различни по степен промени в говорното развитие, които зависят от момента на появата и степента на загуба на слуха.

Най-силно тази пряка зависимост се проявява в първите години от живота на детето - времето, през което то се учи да говори. Глухотата е невъзможност на слуховия анализатор да възприема и анализира звуковата информация. Вродената загуба на слуха води до невъзможност за развитие на речта и изоставане в говорното развитие на детето.

При съмнение за липса на реакция към звукови дразнители е необходимо да се извърши изследване на слуховия анализатор. Увредата на слуха може да настъпи по време на самата бременност, по време на раждането или непосредствено след него, като варира по своята степен на засягане. Видовете намаление на слуха са звукоприемно, звукопроводно или комбинирано, едностранно или двустранно, а по своята генеза - генетично или придобито.

Изследванията на слуха могат да се извършат веднага след раждането. Последователно се изследват външното, средното и вътрешното ухо чрез набор от специализирани изследвания. Този набор от изследвания ни дава пълна информация за степента на намаления слух и възможностите за неговото лечение.

Характерно за децата с намален слух е непрекъснатото следене с очи на говорещия (т.нар. отчитане по устата), използването от родителите на жестове, за да изпълни определени поръчки, липса на реакция към звукови дразнители. Тези и още други нетипични реакции също биха насочили близките за консултация със специалист.

В конкретния случай става въпрок за дете на около 4-годишна възраст, при което липсва развитие на говора. Необходимо е да се извърши консултация в специализирана ушна клиника, където има необходимата апаратура и съответните специалисти, които да извършат изследванията и да интерпретират получените резултати. Тези изследвания са напълно обективни и могат съвсем точно да ни информират за степента и мястото на евентуалната увреда при всеки конкретен случай. При наличие на увреден слух е необходимо да се обясни на родителите какви са възможносттите за лечение - както консервативно, така и оперативно.

Когато не се установи намаление на слуха, а липсва говорно развитие, е необходимо детето да се консултира с невролог и психолог.

Основна предпоставка за успех е ранното откриване на слуховите увреждания, което може да стане единствено чрез въвеждането на универсален неонатален слухов скрининг.

Международната медицинска общност е изготвила следното становище:

1. Децата с намаление на слуха трябва да бъдат клинично уточнени до третия месец след раждането.

2. Слухопротезирането и рехабилитацията на слуха и говора трябва да започне не по-късно от шестия месец от живота на децата.

3. Кохлеарната имплантация (оперативното лечение на глухотата) трябва да бъде извършена след 12-месечна възраст, с последваща слухово-вербална рехабилитация.

Следователно всяко закъснение в установяването на слуховите увреди води до трайни говорни нарушения и затруднена социална интеграция на детето.