3° C, ясно небе
Доц. Боряна Делийска, дмн, национален консултант по нефрология, началник клиника по нефрология в болница “Царица Йоанна” (ИСУЛ). Тя отговаря на въпроса на Божидар Петров.
Кистозните образувания на бъбреците са 2 основни групи - вродени и придобити.
Към вродените се включва бъбречната поликистоза, която е вродено наследствено заболяване.
Клиничната му проява е по-късно - към 40 г. Появяват се тъпи болки в поясната област, кръв в урината, хипертония и прогресивно бавно намаляване на бъбречната функция. Двата бъбрека могат да достигнат огромни размери поради това, че са осеяни с множествени различни по големена кисти, достигащи до по-големи размери. Между кистите се намира нормална бъбречна тъкан, която с нарастване на кистите намалява. При някои болни бъбреците могат да се опипат като туморни образувания в корема. Бъбречната поликистоза може да е съчетана с кисти на черния дроб, яйчниците, панкреаса и на други органи.
Протичането на заболяването в началото е бавно, трудно се диагностицира, като в средна възраст при оформяне на по-големи размери кисти се диагностицира с ехографско, изотопно, рентгеново изследване или компютърна томография.
Лечението на заболяването е симптоматично и включва хигиенно-диетичен режим, овладяване на хипертонията, на допълнително възникнали инфекции на пикочните пътища. В напреднали случаи с бъбречна недостатъчност болните се насочват към бъбречно заместваща терапия.
Към придобитите се включват простите бъбречни кисти, които са едни от най-честите бъбречни аномалии. Те могат да се единични или множествени, като според някои проучвания се установяват при почти 50% от пациентите над 50-годишна вързаст.
Те са едностранни или двустранни, като може да се диагностицира една или повече кисти във всеки бъбрек, в много редки случаи те са толкова много, че диагнозата може да се обърка с тази на бъбречната поликистоза. По-честият им размер е до 1 см, но не са рядкост кисти с диаметър 3-4 или повече сантиметра.
Течността в кистите наподобява урина. По-често те се установяват случайно при ехографско изследване. Много често не са свързани с типични клинични оплаквания. Диагностицират се с ехографско, изотопно, рентгеново и компютърно томографско изследване. Във връзка с доброкачествения им характер нефролозите ги наричат “бръчки” на бъбрека.
В миналото съдържанието на големите бъбречни кисти се изваждаше с пункция. През последните години този метод за лечение все по-рядко се прилага поради това, че за къс период те рецидивират. В единични случаи при стриктни показания може да се наложи операция на бъбрека, която вече се извършва с лапароскопски методи.
От особено значение за точното диагностициране на кистозните бъбречни заболявания, определяне на типа им и проследяването им е извършване на периодични консултации с нефролог. Той ще прецени дали става въпрос за вродена бъбречна поликистоза или за прости бъбречни кисти, ще назначи най-подходящия хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение, ако се налага.
Коментари