Екипът на проф. Огнян Бранков пое лечението на Марко - сина на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков.

От понеделник, когато се случи инцидентът при игра и 5-годишното момченце падна от височина 4 метра и половина, шефът на детската секция в “Пирогов” заедно с родителите му е плътно до него.

Информира непрекъснато близките, правителството, медиите за състоянието на момчето. Защото в детската реанимация се правят пълни изследвания, следят се жизнените показатели на всеки 6 часа.

Проф. Бранков и д-р Пседерски, шефът на интензивното отделение, решават кога трябва да се дадат болкоуспокояващи и кога упойващи средства. Както и кога малкият трябва по медицински причини да спи и кога е точният момент да бъде събуден.

Професорът е на разположение постоянно, но не само защото живее близо до работното си място. Търсят го при всеки тежък случай, ако не за лично участие в лечението - за мнение. И в първите часове след инцидента с Марко е извикан за уточняване състоянието на детето.

34 години лекарят води битка за живота на деца с тежки контузии и аномалии. За приноса си вчера получи отличието "Медик на годината" от “Форум медикус”.

- Проф. Бранков, как е Марко Дянков?

- Видимо се възстановява. Казвам това на базата на всички изследвания, които направихме. Вчера (б.р. в сряда) прекъснахме т.нар. седиране, изведохме го от изкуствения сън, за да преценим неговите рефлекси. Установихме, че са добри. Имам предвид движенията на ръцете и краката, на очите, има хубави зеници. Дишането също е в норма. Тъй като е логично след събуждане да премине в свръхактивна фаза - което също е много добър признак, отново пристъпихме към повърхностно приспиване, за да не се изморява мозъкът. В момента правим съвсем постепенно изваждане от това леко приспиване. В такива състояния се случва следното - детето може и да не помни какво е станало, но мозъкът помни.

- Казал ли е нещо?

- Не. Все още не му позволяваме. Наблюдаваме само речеви сигнали, които доказват, че няма увреждания на централната нервна система.

- Ако не щадяхте възбудимостта на мозъка, какво можеше да се случи?

- Просто детето щеше да се уплаши. Психически нямаше да му се отрази добре.

- Как са родителите, майката продължава ли да е неотлъчно до леглото на сина си?

- Майката и бащата се редуват, непрекъснато има някой тук. Дават дежурства денонощно. Отделих им един от нашите кабинети - в Америка е така. Тук не сме свикнали с такава свобода на достъпа до болното дете, но понеже знам как е, позволявам без никакви проблеми.

Всъщност най-напред казах на съпругата на Симеон Дянков, че няма да я пусна да стои в реанимацията. Тогава видях, че тя направи една много тъжна физиономия и аз веднага включих. Казах: да, добре, спокойно,ще останете, ще го гледате, всичко ще бъде наред. И понеже лекарите в реанимацията й говорим на английски, тя се чувства по-спокойна. За всяка майка е по-добре да е наясно, да знае точно какво става с детето й.

- В момента кой от двамата дежури?

- Преди известно време беше бащата, но излизам от в операция и сега не знам кой от двамата е в реанимацията. Но няма голямо значение, и двамата правят всичко необходимо.

- Сега какво е настроението на семейството?

- Спокойно е, даже, бих казал, е весело.

- Ако днес американските ви колеги, с които държите връзка и заради Марко, ви попитат какво се прави във вашата клиника, какво ще им отговорите?

- Когато за първи път ми се обади американският професор от детската клиника във Вашингтон, той буквално ме подложи на разпит - правите ли това, правите ли онова. Зададе ми и такива въпроси, на които, ако бях отговорил положително, щеше да бъде грешка. Остана доволен и престана да ме подвежда. Разбра, че няма смисъл. И разговорът стана по-кротък. Обясних всичко, което сме предприели за Марко. Всъщност ние не правим нищо по-особено и нищо по-ново, правим това, което се прави по целия свят.

При травматични случаи в детската противошокова зала на “Пирогов” провеждаме т.нар. триаж. Това е английски термин, който означава “сортиране” - приемане на пациента и тотално оглеждане на неговото състояние. Оттам следва разпределението на консултацията със специалисти, редът на различните изследвания. Взема се решение какъв да е хирургичният подход според тежестта на увредата на различните системи. Ако има кръв в гръдния кош, трябва да се сложи дрен. Ако има кръв в корема, незабавно пристъпваме към оперативна намеса, защото това е най-застрашаващата ситуация. Разбира се, застрашаващо е, ако има проблем със сърцето. Аз съм шил сърце на дете - беше прободено. Преценяваме коя първа по важност да е оперативната намеса. Случвало се е да работим успоредно - неврохирурзите работят черепната травма, ние обработвамекоремната кухина.

- Имате ли модерни условия за работа?

- Противошоковата зала е построена с дарение от детската болница във Филаделфия. Тогава голяма група лекари и медицински сестри заминаха на специализация там, за да усвоят принципите на спешната помощ.

- А какви планови по-особени операции се правят при вас?

- Една от уникалните операции, които правим при необходимост, е изграждане на хранопровод с части от дебелото черво или стомаха. Оперираме различни вродени аномалиикато липса на анус. Ние сме основното място, където се правят. Извършват ги отчасти и в Пловдив. Само ние правим сложните операции на белия дроб. За вродени аномалии на белия дроб научаваме още преди раждането. Ехографски се установява увреждането. Тогава гинеколозите се свързват с нас и ние определяме кога да се оперира детето. Налагало ми се е да махна едната половина бял дроб на две бебета.

Сега децата растат нормално. При нас се прави и лапароскопска операция на белия дроб, без широко да се отваря гръдният кош. Това е операция, на която хората казват, че е безкръвна, въпреки че не е точно така. Влизаме през три отвора с камера и манипулатори и извършваме една съвсем щадяща операция. Големи тумори на белите дробове и коремните органи също се правят почти само при нас.

- Какво ново да чакаме в медицината у нас през второто десетилетие на XXI век?

- Това, което организирам при нас, е отделна операционна зала с възможности за всякакъв вид безкръвни операции. Това в Европа и света се прави отдавна. Там в момента се занимават с робохирургия - това, което проф. Горчев от Плевен въведе за големи хора. Може да стане и при нас. Робохирургията е бъдещето, но едва ли ще се случи в пълен обем в следващите 10 години.

- А какви са вашите лични амбиции?

- Да създам подходящите кадри, които да ме заместят. Има много ентусиазирани момчета и момичета. И целта си струва - да върнеш живота на дете.

- Какво точно е чувството да върнеш живота на дете?

- Как да го кажа, това е усещане на неземно щастие е! Не може да се опише.

Проф. Огнян Бранков е роден на 15 септември 1946 г. в София. След Немската гимназия завършва медицина през 1973 г. В секцията по детска хирургия на “Пирогов” е от 1976 г. Специализирал е в Германия, Русия, Австрия, Белгия и САЩ.

През 2006 г. получава почетния знак на Българския лекарски съюз. Носител е още на почетните знаци “Български лекар”, на “Пирогов”, на Габрово, на Крайова (Румъния), на Ротъри Интернешънъл и много други.