Епилепсията е хронично мозъчно разстройство с различни причини, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи, дължащи се на разряди на мозъчните неврони.

Епилептичните пристъпи са епизоди от внезапно настъпващо количествено и/или качествено разстройство на съзнанието, на сетивната, двигателната и вегетативната функция. Епилептичните пристъпи биват генерализирани (тонично-клонични, тонични, клонични, миоклонични, атонични и абсанси), огнищни (моторни, сетивни, комплексни) и вторично-генерализирани.

Лечението при епилепсиите е фармакологично с антиепилептични медикаменти и нефармакологично (хирургично, вагус нервна стимулация и кетогенна диета).

Механизмите на действие на антиепилептичните медикаменти са свързани с потискане на разрядната активност на невроните чрез повлияване на процесите на възбуда- блокиране на натриевойонни, калциевойонни канали, повишаване на нивото на гама-аминомаслената киселина, намаляване на действието на възбудни аминокиселини като глутамат, модулиране на излъчването на невротрансмитери и др.

Фармакологичното лечение цели преустановяването на епилептичните пристъпи.

Основно правило е лечението с антиепилептичните медикаменти да се започва след 2 и повече непровокирани епилептични пристъпа, но при деца с органична мозъчна увреда и начален епилептичен статус лечението се започва след първия пристъп. Изборът на конкретния антиепилептичен медикамент зависи от вида на епилепсията и типовете епилептични пристъпи. Някои неподходящо избрани антиконвулсанти могат да влошат епилептичните припадъци.

Началното лечение с правилно подбрания медикамент преустановява епилептичните припадъци при около 47% от случаите, още около 13% се повлияват от замяната с втори подходящ антиконвулсант, само 1% допълнително се повлиява от трета монотерапия.

При останалите 40% от болните с епилепсия припадъците се повлияват по-трудно и се налага комбиниране от 2, в някои случаи и 3 антиепилептични медикамента. Лечението с антиконвулсанти се провежда от 3 до 5 г. според вида на епилепсията.

Част от трудно лечимите (терапевтично-резистентни) епилепсии са подходящи за оперативно лечение (отстраняване на лезия, епилептогенна зона, калозотомия, хемисферектомия). При някои огнищни синдроми е ефективна вагус-нервна стимулация, а при някои детски епилепсии (ранна тежка миоклонична епилепсия, синдром на Ленокс-Гасто и др.) - кетогенната диета.

Прогнозата, т.е. преустановяването на епилептичните припадъци, зависи от вида на епилепсията и причините за нея.

Трудно лечими са симптоматичните епилепсии, свързани с аномалии в мозъчното развитие, хипокампална склероза, постхипоксични промени, кисти, атрофии, някои възрастово зависими синдроми като синдрома на Ленокс - Гасто, Уест и ранната тежка миоклонична епилепсия.

При тях независимо от правилно подбраните лекарства или комбинации от тях епилептичните пристъпи продължават. С добра прогноза са детските абсансни епилепсии и детските огнищни доброкачествени епилепсии като Роландовата и окципиталните епилепсии, които изчезват около пубертетната възраст.

Задачата на невролога при наличие на епилепсия е да постави правилната диагноза на вида на епилепсията, типа пристъпи, да определи причината след невроизобразяващи изследвания и да започне своевременно антиепилептично лечение, при което е по-висок шансът за контролиране на пристъпите и съхраняването на когнитивните функции.