Кистите на бъбреците в повечето случаи се намират случайно, най-често при профилактичен преглед или при скринингово ултразвуково изследване на коремните органи. Честотата им варира от 1-2% при деца до 50% при възрастните, като с напредване на възрастта честотата им нараства.

Според произхода си се делят на вродени и придобити, а според числения брой в бъбрека - на единични (солитарни) и множествени (перипелвикални) кисти. Често единичните кисти са с големи размери и могат да достигнат големина до 10 см в диаметър. Съдържанието им е бистра (серозна) течност и много рядко е възможно наличие на кръв в тях. Обичайно са безсимптомни, но когато са с по-големи размери, могат да причинят компресия на пиелокаликсната (кухинната) система в бъбрека и да се проявят с тежест в поясната област. По-рядко са причина за високо кръвно налягане, ако притискат околни кръвоносни съдове.

Множествените перипелвикални кисти са безсимптомни и имат благоприятно протичане. Предполага се, че представляват разширени лимфни съдове. Най-достъпният и безвреден метод за диагностика е ултразвуковото изследване. За единичните кисти е препоръчително проследяването веднъж годишно, а на перипелвикалните - на 3-4 години. С възможности за диагностициране са и други образни методи като компютърната томография, ядрено-магнитния резонанс, сцинтиграфията.

Други наследствени кистозни болести на бъбреците при възрастни, които се срещат относително по-рядко, са медуларната кистозна болест (МКБ), или т.нар. гъбест бъбрек и бъбречната поликистоза у възрастните, която е фамилно заболяване. При медуларната кистозна болест кистите са с големина до 3 мм и особеното е, че в някои от тях се намират камъни. Болестта носи благозвучното име болест на Cacchi-Ricci. Обичайно има благоприятно протичане, но може да се усложни с хронични инфекции.

По-сериозно внимание заслужава бъбречната поликистоза, която се проявява с формиране и нарастване на множество кисти и в двата бъбрека, водещи до хронична бъбречна недостатъчност. Големината на кистите достига до 7-8 см. Болестта се унаследява в до 65% в поколението. Бъбречната поликистоза често се съчетава с кисти в черния дроб, яйчниците, може да има съдови аномалии и др. Заболяването се изявява след 30-годишна възраст, като често първа проява е наличие на кръв в урината, повишено кръвно налягане или болка в поясната област. Лесно се диагностицира чрез опипване през корема на силно увеличени бъбреци - като туморни формации, с неравна повърхност, както и с познатите образни методи - ехография, рентгеново изследване, компютърен томограф или магнитен резонанс. Сериозно усложнение на болестта е инфектиране на кистите, което може да завърши с оперативно отстраняване на бъбрека. Лечението се отнася до терапия на усложненията - инфекции, повишено кръвно налягане, хронична бъбречна недостатъчност.

Значително по-чести са придобитите кисти, които обичайно са безсимптомни. Големината им е от 1 до 3 см и са разположени по повърхността на бъбрека. Те се получават след бъбречни инфекции - пиелонефрит, бъбречна туберкулоза, склеротични процеси. Причина за образуването им може да бъде патологичен процес в областта на шийките на чашките, например камък и последващо разширение като последица от възпалителен процес.

Съществуват и т.нар. многокамерни кисти, които са обичайно едностранни и с размери от 2 до 4-5 см. Имат безсимптомно протичане и не подлежат на лечение.

От началото на 1990 г. в класификацията на бъбречните кисти се включи "придобита кистозна болест на бъбрека". Интересното при нея е, че заболяването се регистрира при пациенти, подложени на хемодиализа, като развитието на болестта е свързано с продължителността на диализата. От 1-3 години 10-20% от болните развиват кистозна болест, а до 10 години диализно лечение се достига до 90% кистозна болест.

Проявите на бъбречните кисти имат общ характер и не се изисква специално лечение освен в случаите на усложнения. Избира се между антибиотично лечение, обезболяващи, кръвоспиращи медикаменти при инфектирани кисти. При големи размери на кистите и болки се прилагат различни хирургични техники - от пункция, последвана от инжектиране на склерозиращо вещество до открита операция с отстраняване на кистата.

Препоръчвам ви проследяване на регистрираните кисти в бъбреците с ултразвуково изследване на 3-4 години, като периодично под контрол и указания от личния лекар да се правят лабораторни изследвания на кръв и урина за изключване на възпалителен процес. Трябва да се следи и кръвното налягане. Що се отнася до камъните с размери 3 и 7 мм, вероятно са разположени в чашките на бъбреците и вероятно също са с безсимптомно протичане. Подлежат на проследяване и профилактика, която следва да бъде провеждана от специалист нефролог.