Д-р Асен Драмов, главен асистент към сектор “Ангиология” в Клиниката по съдова хирургия и ангиология в Националната кардиологична болница - София отговаря на въпроса на Стоянка Петрова

Кръвоснабдяването на мозъка се осъществява от 4 артерии, които преминават в областта на шията и навлизат в черепа. Това са двете сънни, или каротидни, артерии и двете вертебрални артерии. Тези 4 артерии се наричат още екстракраниални мозъчни артерии.

Двете сънни артерии преминават по-повърхностно покрай предния ръб на стерноклеидомастоидния мускул и по пътя си не срещат препятствия или места, където могат да бъдат притиснати и стеснени.

Другите две артерии (вертебралните) излизат от двете подключични артерии и малко след това навлизат в характерен за тях костен канал (вертебрален канал), който се образува от отвори в напречните израстъци на шийните прешлени.

При определени промени в този костен канал при рязко извиване на главата може да се стигне до притискане на артерията за кратко време (няколко секунди) и нарушаване на кръвотока в нея. Вследствие на това може да се стигне до преходна поява на световъртеж, гадене, двойно виждане, нарушения в координацията (залитане), нарушения в говора. Причините за притискане на артерията най-често са промени в костната структура на шийните прешлени - ошипяване, притискане и изместване на междупрешленните дискове - дископатия или дискова херния, срастване между израстъците на прешлените и др. За щастие при корекция на положението на главата и покой симптомите бързо отзвучават. Това състояние е известно още като синдром на вертебробазиларна недостатъчност.

То трябва да се различава от по-сериозните нарушения в кръвотока на вертебралните артерии - спазъм, тромбоза или емболия, които са свързани с промени в стената и просвета на кръвоносния съд и обикновено водят до неговото запушване с последващ мозъчен инсулт.

В тези случаи симптомите са подобни, но не преминават толкова бързо или се задържат трайно.

При появили се преходни симптоми на вертебробазиларна недостатъчност е необходима консултация с невролог, за да се изясни причината за появилите се оплаквания. Трябва да се направят рентгенография на шийните прешлени, ултразвуково Доплер изследване на вертебралните артерии, а при необходимост - компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на шийните прешлени.

Лечението започва с обучение на пациента да избягва резки движения с главата, провеждат се физиотерапия с масаж и лечебна физкултура за заздравяване на шийната мускулатура и укрепване на шийния гръбнак. Може да се изпишат и съдоразширяващи, противовъзпалителни и отпускащи мускулите медикаменти, като така оплакванията значително намаляват.